Децата на 90-те





Гледам днешните деца… гледам как още от основното училище децата пушат… гледам как затластяването при подрастващите, заради липса на спортуване, се превръща в нещо обичайно… как още от малки седят по цял ден пред компютрите и на училище си показват новите Айфони, и вместо тетрадки използват Айпади… как агресията при подрастващите се увеличава.. Това са само част от нещата в ежедневието на днешното поколение… Гледайки ги съм изключително благодарен за шанса, който имах… Шанс да изживея това незабравимо, изпълнено с игри, веселие и много, много други неща детство…


Откъде да започна….? Добре нека си припомним как седяха нещата с компютрите… Получих първия си компютър в 8-ми клас… Ужас, как съм оцелял 14 години..!? Тогава се събирахме да играем на Нинтендото, играехме Супер Марио, Танкчетата, убивахме патки с пистолета и още куп други игри, които днес не могат да грабнат и за миг вниманието на децата… Когато навлязоха компютрите се събирахме в клубовете, играехме мрежи, а интернет беше нещото, което правеше „мрежата” възможна… А телевизията… днешните плазми все ги нямаше, а някогашните телевизори „Юнус” още съществуваха… 150-те канала от цифровата бяха мираж, я хванем нещо със стайната антена, я не… Кабелната си беше лукс. Ако днес децата си поспиват до обяд в неделя, то за нас това беше недопустимо! Неделя беше денят за детските! Милион и едно желания с Кака Лара беше любимо на всички. „Гумените мечета”, „Малкото пони”, „Войната на зверовете”, „Екшънмен” , „Мишки рокери от Марс”, оригиналните „Power rangers”, детските на Disney, „Гръм в рая” и още други любими предавания от онова време ни караха да се прибираме навреме вкъщи, защото ако ги изтървем, няма как да ги гледаме в YouTube после…