Древното светилище на Странджа – Индипасха

индипасха

Тракийското оброчище в Странджа е известно с чудесата си повече от две хилядолетия. Легендата разказва, че тракийски жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето.Само посветените знаели пътя до оброчището,ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове.

В мистичното светилище течала „жива“ вода, която изправяла на крака болни, сакати прохождали, слепци проглеждали. Заедно с тракийските пророчици, близо 2 хилядолетия, била погребана и тайната на Индипасха. След векове забвение, аязмото с лековитата вода случайно било открито от… бивол. Животното служило на стопаните си вярно дълги години, но остаряло и ослепяло. Жал им било на хората да го заколят, затова го пуснали на свобода в гората. След три дни биволът се завърнал прогледнал, но наскоро пак ослепял. Няколко пъти се повтаряла тази история, накрая стопанинът му решил да го проследи, за да разбули загадката. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, събрана в миниатюрно езерце.И се възродило преклонението към Майката Природа. Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден. Но защо, няма обяснение.

индипасха

Факт е обаче,че на чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. Вяра и надежда за изцеление. Днес Индипасха също е трудно откриваема. Ако решите да я потърсите, е по-добре да наемете водач, който познава местността добре. Ако сте решили да сте съвременния вариант на Индиана Джоунс, има два пътя, които ще ви изведат до там. Единият започва от местност “Качул”, в близост до Граматиково, от който се продължава по горски път и след 6-7 км се достига разклон с табела, сочеща към светилището. Преходът се извършва пеша. Другият е през Малко Търново, към село Сливарово. На няколко километра има табела. Тъй като този път е много лош, е добре да сте с джип, но за сметка на това, и табелите са много, затова няма вариант да се лутате. Следвайки който и да е от двата пътя, накрая ще стигнете до равно място, където са поставени маси и пейки, а това е сигурен знак, че почти сте стигнали до светилището.