Дубровник – Перлите на Адриатика

 

/Пътепис на Звездена Герчева /

 

/ Част 1 /

 

Всичко започна в един късен следобед, докато пиех горещ шоколад с приятел. Сладникавият разговор беше прекъснат от намразената вече  мелодия на телефона ми. Името, което изписа, беше най-малко очакваното „Рени”.

Ирена е момиче с особен характер, перфектна визия и точен поглед. Приятелството ми с нея далеч не е от онези, които обхващат ежедневни посещения на кафенета, съвпътствани с екзистенциални разговори за дрешки, дискотеки и разбра се коренспонденция с противоположния пол във Facebook. Учудена от входящото повикване вдигнах телефона и по изражението ми си пролича изненадата от чутото. Рени наскоро беше станала носителката на титлата „Мис Варна” и една от наградите й представляваше екскурзия за двама до Дубровник, Хърватска. ”Хайде, трябват ти само джобни”-бяха точните й думи.  От малка слушам за прелестите на този град, но никога не съм си помисляла, че ще споделя видяното с добра приятелка, която от безбройните си ухажори е избрала човек, когото вижда 5 пъти годишно.
 
Без много уговорки, с набързо приготвен багаж и няколко дни по-късно, тръгнахме за София. Поради предстоящия ни унищожителен 16-часов път с автобус, решихме да спим една вечер в столицата, от където беше насрочено тръгването ни. На софийската гара ни посрещна моя приятелка, в чиято квартира щяхме да преспим. Въоръжени с куфарите си тръгнахме към метростанцията. Имахме 4 минути до пристигането на метрото. Въображението ми започна да рисува образа на лондонските стрели, които спират за секунди, а разминаването на хората е като шахматна стратегия. В ума си чувах гръмките новини, които разказваха за прелестите на новите софийски метреси. Затайла дъх в очакване, аз вече чувах метрото. Всеки миг,  очите на расови жребеци щяха да се появят. Но вместо лондонската стрела с жарък поглед, пристигна мъничка кутийка, която сякаш бе излязла от играчките „Лего”. Откровеният ми смях беше посрещнат със строг поглед от столичани, които се възмущаваха на „нехайството” на провинциалистката с розовия куфар. С леко поскръцване на вратите хората послушно се качиха в иновациата на софийското величие – влакче, което се клатушка между релсите и те кара да се чувстваш истински европеец, с милиарди микроби по ръцете. След като набързо избягахме от дневна София се скрихме в квартирата на Лили (моята гостоприемна приятелка). През нощта обаче, столицата беше съвсем различна. Тя бе красива и гръмка. Наистина имаше специфично обаяние, за което не подозирах. След няколко питиета, разговори с приятели и разходки по тепетата се прибрахме да спим, защото утрешния ден се очертаваше дълъг.