Живот като на кино

Представете си кино. То има само една зала. И като всички останали, си има места за зрителите. Някои от тях са точно пред екрана, откъдето гледката е много добра. Това разположение кара зрителите да се чувстват буквално като участници в прожекцията. Все едно са главни действащи лица, дори могат да усетят частица от емоциите на героите във филма.

Живот като на кино

Останалите седалки са така разпределени, че гостите в залата нямат много добра видимост към големия екран. Те чуват звука малко по-трудно, някои от кадрите не са ясни за тях. Тези зрители трудно могат да проследят целия сюжет на филма, ако не се опитат да вникнат в него. Те трябва да напрегнат повече сетивата си, за да изпитат вълнението на останалите от централните места. Повечето от зрителите обаче решават, че филма е скучен и съвсем демонстративно напускат залата с възмущение от „лошите” места.

По интересното за този кино-салон е неговото разположение. Дълга улица, на която всяка една сграда е подобна на всички останали. На външен вид те не са съвсем еднакви. Някои са украсени със светлинни ефекти, плакати и дори червени килими. Други не са толкова натрапчиви – с обикновена фасада, без много цвят, но със стил. Разбира се има и такива, които са порутени, сринати или на път да западнат.

Но да се върнем в нашето кино. То не е с много крещяща визия, даже бих я нарекъл просто и кратко съвременна. В него работи само един човек, както  е и във всички останали киносалони. Неговата работа е да зарежда лентата, да се грижи  за реда в залата, за външния вид на салона- с две думи отговаря за всичко в сградата. Държа да отбележа, че той не върши това по задължение. Той е както управител така и чистач. Но каквато и длъжност да изпълнява, носи отговорност и го знае.  Този човек понякога се чувства изморен от дългия ден, понякога е весел, понякога сърдит, в други случаи е замислен. Всяка една негова емоция е продиктувана от действията и думите на зрителите, по време и в края на прожекцията.