Защо обичам животните повече от хората?

13.06.2013

Защо обичам животните повече от хората?“Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните.” – тези думи чувам все по-често около себе си. Въпреки че лично аз мога да кажа абсолютно същото, не съм съгласна с едно – не е нужно да се разочароваш от хората, за да разбереш колко мили и невинни създания са животните.

Сигурна съм, че всеки от нас може да изброи безброй много причини, поради които тези същества са спечелили едно специално място в сърцата ни. Вече все по-често забелязвам, че обиквам и предпочитам повече компанията на някой домашен любимец, отколкото на представител на моя род. Риторични въпроси като: “Ако можех да спася дете или куче от горяща сграда, кой бих избрал?” често ми идват на ум. И не ме разбирайте погрешно – човешкият живот е много ценен, но не по-малко ценен е този на животните. Този тип въпроси по-скоро служат, за да скрият истинския проблем пред нас: че нашето обществено отношение към животните е в много отчайващо състояние и се нуждае от моментално подобрение.

За щастие, да избирате между “бебето или кучето” рядко се случва в реалния живот. Много семейства, които дори имат дете вкъщи, искат да си вземат или осиновят някое животинче. Което е прекрасно!

Лично аз, без да се замисля, бих казала, че ще предпочета компанията на невинните животинчета – котки, кучета, и други, отколкото на хората. Някак си, колкото повече време прекарвам с различни човекоподобни, толкова повече се убеждавам, че хората са егоисти и винаги мислят първо за себе си и евентуално, ако им остане време, за някой друг …
Защо обичам животните повече от хората?

На някакво ниво, намирам това за тъжно отражение на характера на взаимоотношенията ми с хората и признавам, че аз се чувствам много по-добре, когато общувам с животни, отколкото с хора. Не знам, това може би се дължи на факта, че животните няма да спорят с мен и няма да ме ядосат, но въпреки това съм сигурна, че ще ме изслушат и то много по-внимателно от хората.

Имало е хора, които многократно са ме наранявали, карали се ме да се чувствам разочарована и предадена. Кажете ми, та кой не се е чувствал по този начин? Ако има такъв човек,  да ми се обади …

Не мога да си припомня случай обаче, когато моите домашни любимци са ме разочаровали и са ме накарали да се чувствам тъжна. Е, може би когато са направили някоя пакост леко са ме вбесили, но това не е оставило отпечатък в живота ми, нали? Все пак не можем да очакваме кой знай колко от животните – не очаквам картичка за рожден ден всяка година от моята котка Лейзи, и не си спомням Гошко, другата ми котка, да ми е казал “благодаря” за новата си играчка. Но пък, за сметка на това, аз виждам тяхната благодарност за това, че съм ги приютила от улицата, че ги храня, че се грижа за тях и се старая да се чувстват добре, виждам благодарността в погледа им, чувствам я всеки път, когато се помилват в мен и когато се гушнат и започнат да мъркат – дали ще видя същото от хората? Едва ли …
Защо обичам животните повече от хората?Смятам, че животните са лишени от всякаква злоба, от всичко лошо, което хората могат да си нанесат един на друг. По мое мнение, животни никога няма да те излъжат, те не са нечестни, манипулативни или злонамерени,  освен ако не са силно раздразнени или живеят някъде из дивата природа. Животните често са в състояние да ни простят. А хората, те прощават много трудно…

Това мое силно доверие в животните омекотява грубостта и разочарованието, което ми поднасят  хората от време на време.

По принцип се опитвам да съм толерантна към хората. Осъзнавам, че всички са различни, имат различни вкусове, идеали, ценностни системи. Сблъсквайки се с различно виждане, винаги се опитвам да погледна през техните очи. Да открия защо са избрали различното (от моето…да се отбележи че пиша различно, а не грешно). Но не мога, не искам и не трябва да разбирам думите, които чувам понякога:

 „Но това са просто животни, има толкова много хора, които също имат нужда от грижа, какво се занимавате с животните?”  И това е една от най-големите глупости, които чувам. Защо? Защото хората „имат разум”. Хората са „по-висши”. И да не забравяме:  хората имат избор, избор, който много животни на улицата нямат. Те имат възможност. Въпреки провалите, човекът има силата, има възможността да се изправи на крака.

Защо обичам животните повече от хората?Други жестоки и безмислени думи: „Бездомните животни трябва да се избият, за да не пречат на хората”. Бездомните животни не са паднали от небето. Те са по градовете, защото хората са проявили безотговорност към животните си и са ги изхвърлили. Всъщност избиването на бездомните животни няма да направи хората по-отговорни и до няколко години отново ще се появи същия проблем. Но пък, за сметка на това, ако се започне с тази мярка, след това нищо чудно обществото да продължи да използва тази практика и с други проблеми… да избие бездомниците, сираците и т.н. Общо взето, това са малкото причини, поради които мога да кажа, че много често се случва да помисля първо за някое животно, отколкото за човек. И не говоря за безпомощните, бездомни хора, говоря за онези „големите хора”, които не се интересуват както става на улицата, не се интересуват, че днес много хора и животни няма какво да ядат, няма къде да спят…

Надявам се, че вие, които четете тази статия, не сте от тези хора, които описах и че като мен сте готови да помогнете на животинчетата с каквото можете.

Така се започва – днес ще подадеш ръка на едно бездомно жовотно, утре на един бездомен човек, и току виж, след години по улиците ни няма страдащи същества.

Защо обичам животните повече от хората?А дано, ама надали” – както се пее в една песен. Човекът винаги ще си остане егоист, но дано все пак от време на време се сеща, че превенето на нещо добро няма да му навреди, само ще го направи по-голям човек.

“Аз напълно подкрепям  правата на животните, така както правата на човека. Това е пътят на цялото човешко същество.” Ейбрахам Линкълн

Етикети:

За автора

Надежда Георгиева

Аз съм Надежда Георгиева, на 24 години. Завършила съм спец. Маркетинг и Мениджмънт, а в момента съм последна година Журналистика. Обичам да пиша за нещата от живота, които вълнуват всички и от известно време се занимавам с писане на авторски текстове и превод на статии. Аз съм общителна, усмихната, позитивна и много упорита личност. Вярвам, че човек може да постигне всичко, което иска стига да се зареди с достатъчно сили, вяра и търпение. Много искам да се реализирам в сферата на журналистика и ПР, и някой ден да бъда част от голяма медия.