Интервю с Bullet

Интервю с Bullet
Той е българин. Той е неоспорим талант. Той съчетава изкуството, още от древните му времена, с модерния дух на обществото. Той пресъздава мечтите и възгледите на хората върху техните тела. Той е дяволски добър татуист. Той е Bullet.

1. Здравей. Разкажи ни малко повече за себе си – на колко години си, как се казваш, къде си роден, в общи линии, пресъздай с няколко изречения своята биография за читателите на списание VIP.

Здравейте, казвам се Николай Ясенов Николов, на 35 години съм, роден  съм в красивия дунавски град Силистра. Баща ми беше любител художник, а майка ми преподавателка по рисуване. Именно тя ме насочи към изкуството. Завърших средното си образование в  художествена паралелка в СОУ “Н. Й. Вапцаров” Силистра. Кандидатствах в университета в Търново, но не ме приеха, а май е трябвало. Приятел от гимназията ме попита дали бих му направил татус. Вързахме три игли за един молив и така започна всичко, през 1996 г. След 5 – 6 ръчно изработени татуса поисках от баща ми да ми направи машина, след месец бе готова, направих му два татуса, после бяха приятелите, познатите, приятелите на приятелите и т.н.
Интервю с Bullet

2. Какво носи в себе си псевдонимът ти Bullet. Свързан ли е с хитовия филм „Bullet“ от 1996 година, с участието на Мики Рурк и Тупак Шакур или просто си устремен в целите си, като куршум?

Уцели в десетката, филма е велик! Бях се вманиачил и се опитах неуспешно да си ушия спортния екип, с който облечен Мики Рурк, един приятел ме бъзика няколко дена и после така си остана като прякор Bullet…поздрави на Гайдаря от Силистра.

Интервю с Bullet
3. Как минава един твой ден – разкажи ни какво е ежедневието ти. С какво се занимаваш, когато си оставил на страна четките или не си в Тату студиото? Любими занимания? Как обичаш да релаксираш? Любим стил музика?

Няма такива дни – ако не е молива, ще е платното или машината за татуси. Така обичам да релаксирам, това не е работа, а хоби, от което изкарваш пари. Ако човек намери верния път, с който да си осигури приличен начин на живот,  правейки това, което му доставя удоволствие, никога няма да работи. Любимото ми занимание е изкуството, релаксирам с любимото си занимание, а любима музика предимно олд скуул хип – хоп.

Интервю с Bullet

4. Каква според теб би била перфектната татуировка, колкото и субективно да звучи? Какъв стил на татусите предпочиташ – цветни или черно – бели, много детайлни или опростени? Смяташ ли, че всеки един татус трябва да носи дълбок смисъл или може просто да бъде поредната мода в ежедневието ни?

Ще Ви споделя нещо – един път имаш перфектен клиент, друг път ти се отдава възможност да работиш върху прекрасна кожа, трети път имаш пред себе си невероятен дизайн, има толкова много детайли, от които зависи крайният резултат. Като се замисля, предпочитам да правя черно-бели татуси, но в същото време едни от най – добрите ми творби са цветни, странно, нали?

Преди всичко, татусът трябва да бъде индивидуален. Лично аз предимно работя в реалистичен стил, върху дълбокия смисъл оставям да се замисли клиента, моята задача е да пресъздам идеята или дадената снимка върху кожата му, така че накрая и двамата да сме доволни от свършената работа.

Модерно е, разбира се, колкото и да не ми харесва този факт. Трябва да свиквам с това. Модата в татусите е копиране и подръжаване, липса на идеи, индивидуалност, дори на характер. Hollywood, MTV и голяма част от футболистите са „горди“ притежатели на най-комерсиалните татуси във Вселената, а всички, които копират този комерс, са жертвите.

Интервю с Bullet

5. Имаш ли любим художник? Вдъхновява ли те стилът на определен творец, независимо дали съвременен или от миналото?

Любим художник нямам, имам любими картини, израстнах с творчеството на голяма част от руските художници-реалисти, имахме вкъщи доста албуми с репродукции на известни картини, които се опитвах да скицирам и прерисувам. Харесвам картини, които мога да разбера, картини, които могат да задържат погледа ми.

6. Какво мислиш за графитите – друга много успешна интерпретация на изкуството по един-много екстравангатен и същевременно, променящ се начин. Занимавал ли си се с това и ако не – би ли пробвал?

Не съм,предполагам би било интересно, ако имах нужното свободно време.

Докато пътувам не пропускам да ги снимам, когато минавам покрай тях.

Интервю с Bullet

7. Какво ти дава Португалия и в частност Лисабон, което България не е успяла. Как се стекоха обстоятелствата, че твориш и живееш в Португалия? Разкажи ни малко повече за начина на живот в Португалия. С какво се различава от родния?

В последно време, в Португалия само живея, а работя предимно навън като гостуващ артист в студиа и тату конвенции. Португалия не ми е дала нищо, аз съм и дал. Приятелката ми живееше в Португалия и понесен на крилете на любовта се озовах тук. От време на време се прибирам в България, за да се видя със семейството и евентуално да си почина, но да работя… за момента ми звучи абсурдно. Живота тук е по-спокоен, лишен от стреса и нервите, които ежедневно хвърляме в България, но все пак животът е такъв, какъвто си го направиш.

Интервю с Bullet
8. Как изглежда светът, през очите на един талантлив и млад артист, като теб? Какво те обнадеждава и какво те кара да бъдеш песимист?

Светът е една голяма картина и ние всички рисуваме върху нея..

Колко съм талантлив, не знам, може би упорит и надъхан все още. Бях млад преди 15 години, сега – зрял. Ако навън е слънчево, съм оптимист, ако вали – песимист. Ако ми поискат интервю, съм оптимист, ако не обръщат внимание на творбите ми – песимист. Малките неща в живота го правят значим и интересен, както детайлите карат една картина да оживее.

Интервю с Bullet

9. Пожелай нещо на читателите на списание  VIP.

Да преследват мечтите си, дори ако трябва да пълзят.

Текст: Георги Кърчев

Facebook фен страница: Bullet BG