И сякаш всичко започна на игра

И сякаш всичко започна на игра…. Тя беше от момичетата, които можеха да имат много, но винаги беше самотна. А той беше момчето, което обичаше да се бори с живота сам – падаше и ставаше сам. И някъде там, между сивото им ежедневие, се срещнаха – самотницата и силният.

И сякаш всичко започна на игра

Обичаха да споделят свободното си време заедно в дълги разговори. Винаги имаха какво да си кажат, нямаше бариера  между тях. Единствената пречка за тях, беше разстоянието. Рядко се виждаха. Той беше мил, своеволен, разбиращ, със собствено мнение и ясни цели в живота. Тя беше малкото момиченце с разбито сърце и страх да се влюби пак. Но една сутрин, в една от редките им срещи, тя осъзна, че това е търсила и че не иска да загуби този, за когото е мечтала винаги тайно. И от тази сутрин започна тяхната любов.

И сякаш всичко започна на игра

Не беше като останалите любови с непрестанни натяквания, с непрекъснато напрежение. Не  бяха от двойките, които афишираха навсякъде колко се обичат – те си го знаеха. Когато се виждаха, това беше всичко, което искаха. Тя често му се сърдеше, понякога дори без причина, но в момента, в който го направеше, искаше да му се хвърли на врата и да го нацелува. Той мразеше тя да му се сърди – седеше с часове и я глезеше, за да й мине. Ревнуваха се много, но го намираха за нормално – те си принадлежаха и не допускаха никой друг около тях. Не винаги седяха един до друг, но когато тя го погледнеше, той винаги я гледаше и й се усмихваше. Пращаше и въздушни целувки, понякога тя го базикаше за тях, но те значеха толкова много за нея.