Когато старият път води към ново начало

08.06.2013

Когато старият път води към ново начало

Един ден, не много отдавна. Беше от онези тройнокритичните, вървях си по улиците. Понякога така лекувам нервите си. Ритах си камъчета с поглед, вперен в земята. За какво да поглеждам нагоре, където вече нищо не се виждаше, само мрак. Почти нямаше хора по улиците…почти и точно в мига, в който си го помислих едно от моите камъчета удари възрастна жена.

„Ауу, ето сега си спечелих дълга тирада и идеалното завършване на деня”.
– Ей, момиче, не те ли е срам!?
– Започна обещаващо. – Съжалявам, добре ли сте?
– Трябваше да съм любезна.
– Аз, да. А, ти? Погледът забит в земята не оправя проблемите. И ритането на камъните не връща времето назад. Като гледам бърза работа нямаш. Ще ми правиш ли компания да поседнем за малко на тази пейка. Беше права за едно бърза работа нямах, дори не си спомням как точно седнах, нито защо просто не продължих пътя си. Все пак вече се бях извинила, друго не можех да направя.

– И аз не бързам.
– Каза тя.
Разкажи ми…споделената мъка половин мъка. Учудих се, коя е пък тя, за да й разказвам за мен. Погледнах я в очите. Кожата й беше сбръчкана, клепачите леко притворени, но в погледа й имаше нещо…някакъв блясък, бяха дълбоки, тъмни, сякаш пропадаш в бездна, когато ги гледаш.

Когато старият път води към ново начало

 

– Какво исакте да Ви кажа? Нищо необичайно не е станало. Нали в животът е така – един ден си на гребена на вълната, на другия лежиш в прахта и нямаш сили да станеш, лежиш, лежиш…дори не можеш да се завъртиш, за да смениш гледната точка. Днес моят ден е такъв.
– Само днес ли?
Не отговорих, времето потъна в тишина.

Етикети:

За автора

Виолета Петрова

Здравейте. Аз съм Виолета Петрова, съосновател на Списание VIP. Основните теми, по които пиша в списанието са в областта на личностното развитие, бизнеса и материали за интересни новини, на които попадам. За мен списанието не е работа. То е хоби, любов, семейство. Най-важното е да сме винаги иновативни, позитивни и упорити.