Когато съдбата ти не е да бъдеш като другите

Едва ли има човек в Бълария, който не е чувал за Ирина Сардарева– известната дизайнерка на шапки.

Когато съдбата ти не е да бъдеш като другите

Ирина е родена в Киев, но живее в България. Има семейство, има деца, преподава химия в училище… живот, съвсем нормален и обикновен. Случват се непредвидени обстоятелства, обаче, и на нея и се налага да се преориентира в работата си. Първото нещо, което започва да прави, е да продава детски дрешки, но парите, изкарвани от това, далеч не са достатъчни. Налага се да помисли за нещо ново. И решението не идва трудно. Ирина решева да прави това, което обича, а тя обича шапките. До тогава обича да ги носи, но не знае как се правят. Тогава заминава за Киев, където посещава голям завод за шапки и получава занаята си от първоизточника. „Заминах за Киев, родния ми град, където имаше една голяма фабрика за шапки, в която правеха по 1 милион на месец. Аз исках да купя оттам шапки и заготовки. Докато уреждах плащането, ме пуснаха да разгледам фабриката и там получих първия си урок по шапкарство. Видях как се прави шапка от подстригването на заешката кожичка, до тепането, правенето на калпака и обработката на шапката. Получих информация от първа ръка. А и казват, че занаят не се учи, той се краде“.

В началото, дизайнерката разполага с малко ателие, в което прави своите шапки. Всяка нейна шапка е уникална и независимо от цената, тя влага душата си в направата им. Казва, че слагайки шапка, човек влиза в роля. За това и за избора на шапки, е нужно скрито от погледите място, за да може човекът да се огледа, да се възприеме, да реши дали може да влезе в този образ. „Аз мога да кажа, кое ти отива, но дали си готов да се представиш са тази шапка, да изиграеш тази роля. Защото шапката е роля, тя променя коренно човека. Всяка шапка е различен образ. Шапката не крие, шапката показва.“