Най-празният ден

Автор:Татяна Стоянова

Знаеш ли ?Празен е онзи твой ден ,

в който не си усетил от близък милувка,

в който крилете ти липсват и приземен,

едва недочакал гореща целувка ,

събираш куп облаци в двете си тихи очи.

И вали ли ,вали.Цял порой. И не спира.

Чак забравяш след него,че блясват лъчи

и ,че Слънцето цяло във теб се побира.

Празен е Онзи твой ден, в който си Онзи,

дето не помни кой бил е преди Днес

и се лута без цел във поле от въпроси.

А всъщност отговорът е толкова лесен.

Само миг ме чуй.Ще ти кажа сега

истината от тебе къде се е скрила.

Тя прогонва далече всяка твоя тъга

и за минута щастие дори би убила

болка,сълза, или празнота,или рана.

Тя е най- сладкият път към душата.

Подхожда на всеки, защото остана

по-нежният допир на сетивата.

Тя побира във себе си цветна дъга

и те прави широко усмихнат ,човечен.

Тя е твоята искрена, нужна Шега

И ще бъде така цяла вечност …

Защото без нея си сянка във времето.

Следи ти оставяш, ала без нейния цвят

ще заплуваш в сивотата на бремето,

неподишал красивото в малкия свят.

Така че се смей от сърце и на воля!

Ей така, да си сигурен,че си жив.

Всяка твоя шега се равнява на полет.

Високо лети и бъди по-щастлив.

Защото празните дни са си много.

Не подбират. Не питат жена ли си, мъж?

Но най-празния ден,знаеш ли кой е?

Този, в който не си се засмял ни веднъж.