Ние ли си го заслужихме? ….

Ние ли си го заслужихме

Избрахме депутатите, те на свой ред избраха правителството, а правителството ще ни управлява. Следват още четири мъгляви години, години на измами, корупция, колективна безотговорност и ощетяване на българския гражданин. Но проследете събитията в историята на страната ни в ретроспекция. Българинът никога не е живеел добре. Учебниците ни разказват за едно племе, което е дошло на Балканите и е съставило съюз с местното население. После държавата прогресирала, гръцките хроникьори ни споменават владетелите, назовават династиите и ни преразказват делата и заслугите на управляващите. Но всеки успех на ханове, князе и царе, се плаща скъпо от българския селянин, дори и по онова време. А какво е прогресът на държавата, ако гражданите (поданиците) трудно свързват двата края ? Дори и тогава за властта се е колило и бесило, можем ли да кажем, че нещо се е променило изобщо… ?

Позволявам си да вмъкна препратка към една от матуритетните творби на Никола Вапцаров, „История“. Ако не си я спомняте от гимназията, пускайте търсачката и четете… Мога да уважавам подобна творба дори повече от тази на Паисий, с уговорката, че при написването им авторите са имали различни мотиви, разбира се .

…Ще хванеш контурите само, а вътре, знам, ще бъде празно и няма никой да разказва за простата човешка драма. (…)

Но историята ни разказва и за изключително високочестотните политически въртележки. Един го убиват, отравят, друг идва вместо него. Въпросът е, че тук може би няма драма. Не и такава, каквато привидно изглежда. Управляващите се избират от народа и в известен смисъл те са представителна извадка на самия него. Би следвало да се запитаме дали ако някой от нас, простолюдието, беше в управлението, нямаше да търси келепира по абсолютно същия начин… За втори път ви призовавам да отворите търсачката и да потърсите „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Всъщност, в България, за последните няколко десетилетия се зароди едно съсловие, олигарси, които ни управляват без значение как гласуваме. Съсловието играе задкулисна игра, но все пак си остава изключителен фактор. В негово лице виждаме монополните, големи играчи, чиито облаги и състояние далеч надхвърлят тези на останалите. Но дали не си го заслужихме ?

Автор:Мартин Тошков