Опрощение

woman

Всеки ден в нея преливаха най-различни чувства. Не беше сигурна дали всичко беше реалност или част от нейното въображение. Само се надяваше случващото се да е истина,защото тя й се наслаждаваше. Чувстваше се объркана,но не заради самата себе си,а заради хората.

Тя е уверена в намеренията,чувствата и целите си, а щом бе такава-тя постигаше всичко,независимо какво би могло да и коства. И тя като всеки друг обичаше живота и новото, но нещо в нея беше повече приклещено. Избираше нови занимания,намираше нови контакти, разшири мирогледа си,промени мисленето си, но все още имаше нещо по-силно.. Нещо,което не изчезваше току така..

Един ден нещо внезапно я разтресе.. Бяха спомените от нещата,които са спирали дъха й. Бяха нейната чувствителност и емоционалност. Спомни си,коя беше всъщност.. Погледна се днес и видя ошлайфаното в нея. Не бе станала по-различна от преди, а просто се бе открехнала малко повече. Видя образа,който бе загубила в един етап от времето,но си го беше възвърнала… Но отново имаше нещо..!! Или по-скоро някого…..
Той присъстваше на всяка снимка,във всеки момент.. Спомените им бяха толкова общи,че даже се изуми.. Беше забравила много от тези спомени, много мигове и моменти,които преди години са спирали дъха й неведнъж.. Дори не си бе спомняла за нещата,които я бяха впечатлили в него, първата им среща или първият подарък.. Така бе забравила и кой беше наистина той във всъщност… Живееше в спомените за вече отминалото без да дава възможността на настоящето да царува. Двамата робуваха на миналото си докато един ден това не престана. Нарекоха го прошка.. Опростиха греховете,които носеха в себе си и разбраха какво означава “Да продължим напред”, но освен това разбраха и колко много всъщност се обичат – този път без съмнение. Повярваха в себе си..

Автор: Луиза Попова