По пътя на отслабването

по пътя на отслабването

Два месеца и цели 14 килограма по-малко! След доста лишения и много воля успях да се оттърва от тези проклети килограми. Пътят не беше лесен, пътят не спира до тук.., защото това не е просто диета, а начин на живот! Днес искам да Ви споделя моята история, за това как успях да се разделя с тези килограми чрез разделно хранене и редица принципи и навици, които си създадох. Искам да Ви покажа, че няма невъзможни неща и че с много воля и старание, човек може да постигне всичко, та дори това да се отнася за отслабване. Не всеки ще ме разбере, не на всеки тази статия ще му допадне, защото на много от Вас не им се е налагало да мислят за теглото и фигурата си, не им се е налагало да минават през каквито и да е лишения от храна, да заспиват гладни или постоянно да броят калориите.

по пътя на отслабването

Преди да разбера, че няма вълшебна формула, с която мигновено да отслабна, изпробвах редица бързи диети, от които резултата беше вместо успешен, пълен провал. След зверски глад няколко дни, всичко отново опираше до храната и опустошаването и, след което и трупането на още, и още килограми. Всеки ден си казвах “от утре съм на диета”, затова нека днес да се наям, като за последно, но това утре все не идваше. Докато един ден не реших, че е крайно време да спра да се отказвам. Беше време да изпробвам до къде стига моята воля и желание да премахна проклетите килограми завинаги. И така, след разглеждане на какви ли не статии за различни режими и диети реших, че разделното хранене е най-добрият вариант за мен. Всичко звучеше толкова просто – ядеш всичко, без да смесваш отделните групи храни. Но всъщност началото не бе толкова лесно. Организмът ми бе свикнал да му угаждам с всичко и първите дни си искаше своето – крещеше за нещо сладко, нещо калорично. Но независимо, че гладът напираше, волята надделяваше. Започнах като следвах част от правилата за разделното хранене – сутрин закусвах плодове, обядвах след 12 само с един вид храна, вечерях не по-късно от 8 отново, с един вид храна. Започнах с по-големи порции, докато свикна. Знаех, че трябва и да пия много вода, а така я мразех, знаейки че има къде къде по-хубави напитки. Започнах с по половин литър на ден и всеки ден увеличавах по-малко. Напълно изключих безалкохолните напитки, всякакви сладки и тестени изделия. Казах си, че няма да слушам как сладките ме викат от шкафа.