Приказка за вечеря

19.06.2013

Приказка за вечеря–  Беше малка, токова мъничка, че някои биха я нарекли незначителна. Едва доловима, ала все пак никой не можеше да отрече нежния й поглед, стоплящата длан, кротката усмивка… бях я взела в ръка. Приличаше на Малечка Палечка, малко момиченце със слънчеви коси и небесни очи. Това е надеждата, толкова мило и плахо се е сгушила в ръцете ми, с толкова любов, с колкото онзи баща, който срещам всяка сутрин, носи малкото си момченце на рамене, вероятно по пътя към детската градина.

Всеки път, когато започнеш да говориш така ме плашиш! – Каза мъжът, който стоеше срещу мен. Здраво стъпил на земята, както винаги. Понякога се чудех защо си позволявах да му говоря така и да бъда толкова откровена с него. Сигурно, защото въпреки строгия поглед, с който ме гледаше, някъде дълбоко в кафявите му очи виждах, че му харесва и че всъщност разбира за какво говоря. Затова отговорих меко през смях:

Приказка за вечеря–  Знаеш, че мога да говоря и кратко и ясно…но тогава няма да съм аз, а и няма да съм ти интересна.

И двамата се разсмяхме. Чашите с кафе бяха почти недокоснати. Слънцето се оттегляше за почивка и украсяваше небето в златисто. Може би вече беше време да си поръчаме друго или пък да изпием кафето и да броим звездите.

–  Понякога – започна той. – си мисля, че мога да разговарям с теб с часове, всъщност, не само мисля, то май така се получи. Остава ми да те назнача за моя лична Шехерезада и да слушам приказките ти. Какво ми разправяше за надеждата?

–  Хаха, Шехерезадааа…интересно. Но не знам дали ще имам чак толкова за разказване. А за надеждата, какво да ти разкажа още – надявам се, макар и да прилича на Малечка Палечка, да не е тя, защото искам да порасне. Защото тази надежда храни моята любов, а любовта ми вярата в хубавто. Дава ми увереност и ме кара да бъда по-добра с всички. Надеждата ми дава сила да показвам любовта си и неискам това да спира. Мисля, че съм щастлива, макар и животът ми да не се е променил много. И отдавна, много отдавна, не съм се чувствала така.

 
– И при мен е нещо такова. Искаш ли да поръчаме вечеря, че все пак ми е интересно как стана щастлива без никаква промяна, а и да видим с право ли те нарекох моята Шехерезада или те надцених.

– Хаха, провокираш ме! Да поръчаме вечеря!

(Следва)

Автор: Холи

Етикети:

За автора

Иван Караиванов

Привет приятели! Аз съм Иван, създател на списание VIP. Започнахме на майтап, а сега проектът е повече от сериозен. Всички от VIP семейството се стремим в едно, единствено нещо: да даваме най-добрите статии за бизнес съвети, маркетинг, IT съвети, лично развитие и психология. Да не забравяме, че не може и без да се забавляваме и сме Ви приготвили интригуващи и забавни статии в областите на модата, спорта, киното и музиката. Стремим се да накараме хората да прогресират и никога да не спират да се самоусъвършенстват. Това е ключовият фактор към успеха. Също така е важно да кажа, че всеки може да се включи в тази инициатива, стига да има желание към прогрес. Не забравяйте, че сте на един клик разстояние от самоусъвършенстването