Силата на човешкия дух

 
Всеки от нас е изживял някакъв вид душевно сътресение. Тежките моменти на загуба могат да бъдат толкова емоционално силни, че да съкрушат не само душата, а и тялото. За съжаление това е животът, един кръговрат. Има срещи, има и раздели, има нелечими рани, такива които те бележат за цял живот. И в момент на силна душевна покруса, единственото спасение е в силата на човешкия дух, която всеки един трябва да открие в себе си.

Няма неизживяна мъка. Силата и може да варира в зависимост от  чувствата. Болката може да е нетърпима, такава че да се отразява върху тялото. В такива силно разтрисащи моменти от живота, никой не е в състояние да ти помогне. Единствено дълбоко скритата вътрешна сила, може да даде тласък за нов живот.
 

 

Във времена на икономическа криза, военни конфликти, природни бедствия, светът е поставен пред предизвикателството да открие тласъкът, който  ще му върне нормалния облик. Ако се отказвахме пред всяка трудност по пътя ни, нямаше да сме това, което сме днес. Колкото и трудно и невъзможно да Ви изглежда, не падайте духом! Хората са много по – силни отколкото си представят. Не осъзнаваме силата на духа си, докато не изпаднем в ситуация на безнадежност. И в такива моменти обикновено търсим спасение във вярата си. Още в евангелие на Йоан четем: „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“. Винаги има светлина, колкото малка и невидима да Ви се вижда в тежките моменти. Единственият начин да се достигне е душевната сила. Една загуба, не означава че целият околен свят е загубен. Колкото и безмислено да звучи в такива моменти фразата „Животът продължава“, това наистина е така. Ако се затворим в мъката и отчанието си, ще погубим целия си живот. Не се предавайте, обичайте живота, колкото и труден да е.  Надеждата за по – добро утро винаги ще съществува. Но не забравяйте, няма лесно щастие! За всичко в този живот трябва да се бориш със зъби и нокти. В момент на тъга и отчаяние, направете списък на нещата, за които живеете и ще осъзнаете колко много всъщност са те. Затварянето на душата в мъката, обрича човека на нещастно съществуване.