Студенти в морския град

Студенти в морския град

Има едно място в България близо до морето, място, където живота тече на все по-бързи обороти. Един прекрасен град, в който студентите, „кацнали” от различни кътчета на страната са вече много повече от градските чайки и гларуси. Точно така, това красиво място е Варна – градът, който приютява хиляди млади хора и гордо може да се нарече „Вторият студентски град” в България. Град със свой ритъм на живот и дух. В известен смисъл той е символ на студентството – амбиции, куп мечти, купони, скърби и радости по пътя към осъществяването на житейските планове.

И разбира се, тук винаги присъства празничното настроение, защото младостта обича да се весели – въпреки кризата, изпитната сесия, недоволния професор, сърдитата колежка… Повод за веселие, студентите винаги намират, а има и един по-особен ден , който всички ние, студентите уважаваме – 8 декември. Той обаче обикновено продължава няколко дни и е повод както за веселие, така и за равносметка:

„Това е празник на свободния дух, на мислещите млади хора, казва Петър Чаушев, председател на Националното представителство на студентските съвети в България. – Днес студентите са активни, будни, търсещи. Те осъзнаха, че висшето образование е не само диплома, която да поставиш в рамка на стената, но ключов фактор за успех в днешното общество. Студентите разбраха, че да си успешен зависи най-вече от личната мотивация, от желанието за напредък. Проблеми не липсват, разбира се. Не сме доволни от остарялата материална база в повечето студентски общежития. Проблем е и професионалната реализация, особено при настоящата икономическа ситуация. Студентите у нас трудно намират работа по специалността си веднага след дипломиране. Хубавото все пак е, че все повече частни фирми осигуряват стажове за студенти. По време на следването си голяма част от нашите колеги намират временна работа. Българските студенти са гъвкави и не разчитат на родителите си да финансират обучението им. Теглят студентски кредити, после ги изплащат… Трудно е, но това е борба, която започва сега и продължава цял живот.”