Това ти ли си?

Планетата Земя. Двадесет и първи век, ако искаме да бъдем по-детайлни – 2013 година. Лично аз, често си задавам въпроса „Какво постигнахме до сега аз, ти, ние всички, човечеството като едно цяло?” Радваме се на модерни нови технологии? Да, добре. Глезим се до колкото можем да си го позволим, сякаш за да покажем на пук на другите, а и за да докажем сами на себе си, че не сме хора втора ръка. Подобрихме начина си на живот? Ако под това разбираме да държим в ръка нов модел Iphone или да гледаме любимия си сериал на по-модерен телевизор, да, някои може би направиха ежедневието си по-добро. Ако става въпрос за начина, по който се отнасяме с хората и дали той се е променил в положителен аспект… съмнявам се… Сякаш забравихме ценностите си в ерата на механизмите.

Това ти ли си?

Драги читатели, питали ли сте се дали сте готови да помогнете на човек в нужда, не с цел облага, а просто за душевно удовлетворение и удоволствие? Извръщате ли поглед настрани, когато видите на улицата бедняк, протягащ към Вас ръка с молба в очите? Склонни ли сте да стоплите едно изстрадало сърце, преодолявайки собствените си трудности, или просто бихте се слели с тълпата от безразлични лица без чувства, затворени в своя собствен малък кафез, наречен живот? Да, и аз така си помислих…”Вас не Ви засяга…” Срещали  ли сте онзи малък човек, да, точно този дяволски персонаж, свел очи ниско, забързал крачка, смачкан от трудностите, забравил радостта от малките подробности като детския смях, усмивката на любимия човек, аромата на токущо разцъфналите цветя? Виждали ли сте го? Да, и аз го виждам всеки ден, облечен в различни дрехи, с друго изражение, в друг град. И дяволско е безразличието му, а не нещо друго. И Ви питам, скъпи читатели, всеки по отделно, този безлик човек от мръсните улици…Това ти ли си?