Тодор Колев – едно вечно име

Това е статия, която се канех да напиша отдавна, но винаги нещо ме спираше, било липса на време, било чиста проба мързел… А сега, в тъмнината и тишината, стоя, и си мисля как винаги оценяме всичко и правим всичко, едва, когато е прекалено късно. Така закъснях и аз…
Тодор Колев - едно вечно име

Днес един от великите български актьори напусна този свят – Тодор Колев. Той никога вече не ще може да ни забавлява и радва. Неговият образ ще остане запечатан на старите ленти и в спомените на целия народ. През годините, той бе успял да направи и постигне много, да работи за една прекрасна кауза, каквато е развитието на културата. Аз порастнах с неговите филми и забавни песни, а сигурно и Вие. Днес прочетох, че някога е целунал ръка на самия Чарли Чаплин, а всъщност ми напомняше на него-българският Чаплин- знаменитият Тодор Колев.

 

Тодор Колев - едно вечно име

Преди няколко месеца, той оказа огромна чест на Икономически университет- Варна, откликвайки на поканата за среща със студентите. Този ден, не си представях, че  е истина, че ще го видя на живо. В мислите ми беше образът от екрана, младият, енергичният. А когато дойде, не можех да повярвам на очите си. Видях остарял и уморен човек и изпитах тъга, а малко по- късно, когато осъзнах колко голяма жертва бе направил той, за да дойде при нас, тъгата се смени с безкрайно уважение и възхищение. Усещането да прекарам един час в присъствието на Тодор Колев, беше малко плашещо за мен. Той винаги е бил и винаги ще бъде „легенда“. С притеснение му задавахме въпроси, а насреща ни стоеше един мил и дружелюбен човек. Когато попитахме кой е любимият му филм, от тези, в които е участвал, той отговори, че филмите за него са като собствени деца, как би могъл да ги раздели… А за времето, за живота, няма да забравя никога, когато сподели как е бил на толкова места, срещнал е толкова хора и е почерпил толкова опит, че това е най- ценното и всеки ден си спомня с усмивка за тези мигове. Посъветва ни, като млади хора, да не бъдем алчни, да не се блазним от материалното, да се стремим да създадем незабравими изживявания за себе си и близките си, а не богатства, защото красивият живот не е вечен.