Умението да живееш цветно

Умението да живееш цветно

Запалката щракна кротко и пламъкът послушно последва звука, приближих цигарата, усетих вкуса й, видях дима. Чашата с бяло вино седеше на масата…може би цигарата би подхождала повече на уиски, нали? Е, аз не пия уиски затова оставам на вино, всъщност и не пуша, но… от днес – да. Да пиеш сам вкъщи не се ли наричаше битов алкохолизъм? Може, но днес ми е позволено (наистина само днес). В онези дни, когато целият свят се стоварва върху раменете ти и ти се иска да събереш всичко само, за да го изхвърлиш и да избягаш, какво е позволено да направиш вечерта? Ако не ти се говори, ако искаш да си сама. Когато целият ти живот минава, като на филм, спомняш си всички неудачи, провали, предателства и всеки миг дори отдавна преживян те наранява, не е ли позволена цигара и чаша вино? Добрата новина тук е, че всеки сам решава какво е позволено. Загасих цигарата, виното все пак в умерени количества е полезно, поне така съм чувала. Ако бях достатъчно силна сега щях да се усмихна, да поспортувам, да се разходя, да позвъня на някого, да сготвя, да гледам филм, но дори и идеята за пазаруване понякога не ме вдъхновява, както и сега. Може просто да поскучая пред компютъра и да почета за другите човешки несгоди. А, ето го поредното заглавие за заблудите и лъжите в сайтовете за запознанства. Модерно е да се пише за тях. Kакви ли са хората, които влизат там и лъжат за себе си, позволяват си да бъдат тези, които искат – силни, умни, красиви, богати.
Мамят и биват измамвани, извършват престъпления, възрастни чичковци налитат на малки момичетата, срещат се с тях… Други се женят или изневеряват, намират приятел или, още много или. Не са ли това отношенията, съществуващи и в реалния свят? Хората, които лъжат в тези сайтове не са ли тези, които лъжат и когато не са онлайн, коцкарите не са ли коцкари и навън и педофилите също. Просто средството за комункация ни улеснява и прави по-лесно осъществяването на престъпления, но… все пак и на хубавите срещи.