„50 нюанса сиво”

 
Хвърлената сянка или откритата светлина на  „50 нюанса сиво”
 
Те я заклеймиха, отрекоха я, отвратиха се от нея, останаха като жигосани след прочита й. Потръпваха след всяка написана дума, прелистваха страниците й с отвращение и в същото време с пламенно желание поглъщаха всеки параграф. Те бяха онези, които четяха просто думи, но не вникнаха в съдържанието и я обявиха за порно-роман, за долно извращение и ругаха всеки път,когато поглеждаха кориците й. Те бяха всички онези, на които „50 нюанса сиво” не им понесе и веднага отрекоха това, което отказаха да разберат.
 
50-niuansa-na-sivo-razbi-britanskiq-rekord-na-shifyryt-na-leonardo-79194
 
Три черно-бели корици: сребриста вратовръзка, черна маска и железни белезници, едни твърде семпли символи за едно раняващо и в същото време лекуващо съдържание. Пронизващо, провокиращо,предизвикващо, арогантно, извратено и истинско излияние, идващо от дълбините на ранимата човешка душевност. История за двама души, борещи се със самите себе си, отказващи да дадат воля на чувствата си.  История за сенки, мрак, болезнени спомени и непрестанни кошмари на насилие, на сънища, след които утрото е отровено от спомена за вечерта.

Защо трилогията не можа да се преглътне от всички онези, които  наричат  себе си „демократични” хора, които заявяват, че са „освободени”, „живи” и „истински”? Може би отговорът се крие в това, че тези хора видяха в книгите на Е.Л.Джеймс единствено необузданият, умопомрачителен, нереален, животински и в същото време животоспасяващ секс. „Животоспасяващ ли?!” – биха възроптали „моралистите”, за които трилогията е порнография, с която дори не биха разпалили камината си от страх, че написаното вътре може да възпламени в страст всичко наоколо. Да, сексът беше животоспасяващ  за главния герой, който само чрез него успя да самосъхрани себе си, да намери спасение в „Червената стая” и да даде мир на неконтролируемите си чувства. Именно чрез секса Крисчън Грей се опита по свой начин да предаде емоциите си и да обясни какво се случва в него,  което по-късно беше наречено от „демократичното общество”  – извращение. Написаното между страниците бе обявено едва ли не за проказата на съвременния свят, която разболя литературата и предаде болестта на културния елит. „Петдесет нюанса” разбуди духовете и остави хиляди въпроси след себе си..”Как?!”..”С кое право…?”….. „ ами ако децата прочетат.. така ли ги възпитаваме?” .. „Как тази жена си позволи да напише такова нещо, да каже всичко това… на глас?!” .. Неразбиране, отрицания и неодобрение.. Такъв ли е първосигналният  инстинкт на човека, да отхвърли нещо, което не е по нрава му или съвременният човек „човекът технология” е забравил какво са душевни и физически дерзания? Улисан в света на дигитализацията, цифровизацията и всички онези гръмки термини, описващи напредъка на човечеството, което май остава все по-назад точно в  човешките отношения.