Блян


Отново ти изчезваш като призрак,
облян в мрака, стелещ се в мен.
Дори и силата на мойта мисъл
не може да те върне пак при мен.
Размива се отново твоя образ.
Бледнееш даже в мислите ми ти.
Дори, когато се стремя
да те докосна,
все по-далечен ставаш от преди.
Дали в копнежа си да те достигна
не те отблъсквам – аз не знам.
Сега си мисля само как да те погледам,
поне да мога името ти да узнам.
И после ще те пусна да си тръгнеш,
но ще сравнявам всеки с теб!

 
Автор:Михаела Ферманджиева