Да бъдеш недооценен от родителите си

Не подценявайте децата си и им показвайте, че държите на тях!

15.08.2017

Всички ние (но най-вече хората в юношеска възраст) имаме нужда да почувстваме, че сме оценени. Искаме да знаем, че нещата, с които се занимаваме са важни и стойностни не само за нас, но и за нашите родители.

Какво е да бъдеш недооценен от родителите си

Липса на окуражаване – всички имаме определени цели и когато виждаме и усещаме, че не получаваме подкрепата, от която се нуждаем или похвалата, която ни кара да се чувстваме стойностни, това ни кара да се зачудим дали сме тръгнали по-правилния път. Дори и да получим похвала или подкрепа от близък за нас човек, ако не получим такава от родителя си, това е убийствено и съкрушително. Всеки един от нас, независимо дали е на десет, петнадесет или двадесет години, винаги би се зарадвал, ако види, че освен от другите хора получи одобрение и похвала от родителя си.

Разбира се, че ако нещо не е добре свършено и дадено изпълнение на дадена цел не е изпълнено докрай и не е достойно за похвала, не е необходимо и да чакаме за такава. Но при условие, че всичко е изпълнено както трябва, родителят види това и въпреки това не получим дори едно поощрително “Браво!”, Добре си се справил!‘‘ или пък “Поздравления!‘‘, това ни убива бавно. Щом не получим подкрепа и разбиране повече от веднъж, започваме тайничко да се надяваме, че следващият път ще получим заветното “Браво!‘‘. Но, ако и следващият път не се стане и отново останем незабелязани въпреки нашия успех, нещо започва да липсва. Колкото и добре да се справяме със задачите, липсата на подкрепа, окуражаване и това, че родителят не вижда какво вършим, това убива самочувствието и вярата в нас самите.

Да бъдеш недооценен от родителите си

Най-тежко е да бъдеш неразбран от родителите си

Крайната цел се променя – всеки път, когато започнем да вършим нещо и не да успеем е крайният резултат, който търсим, пак се нуждаем от родителска подкрепа. Нещата, които правим и вършим както досега с удоволствие, но не да постигнем добър резултат е нашата крайна цел. Нашата крайна цел вече е друга. Чрез тези множество успехи и знаейки, кога се очаква поредната наша “победа”, няма да се радваме, че сме свършили добре работата си. Този път, предвиждайки успеха на дадената цел си казваме: Успях, но дали майка/татко ще забележи този път моя успех?

Изгубваме себе си – и така по този начин някъде по пътя изгубваме себе си. Вече не сме способни да се зарадваме на нашите собствени постижения. Вече се надяваме да чуем хубави думи от човек, който съвсем скоро и неусетно ще се превърне в незначителна част от нашия живот. Това ще се случи, тъй като ще дойде момент, в който ще пораснем достатъчно и ще си дадем сметка, че вече не се нуждаем от родителското одобрение и това, което правим е важно за нас самите.

Но докато това се случи ще минат години. Години наред ще бъдем в очакване… Нашето спасение все пак ще дойде някой ден…

Не подценявайте децата си, показвайте им, че виждате какво правят и когато се справят добре, покажете им го! Направете го, ако искате винаги да бъдат част от живота ви!

Етикети:

За автора

Теодора Тенев

Казвам се Теодора Тенев, на 27 години. Завършила съм специалност ,,Маркетинг" в Русенския университет ,,Ангел Кънчев". Обичам да чета и пиша и това са едни от любимите ми занимания, които ме правят истински щастлива. Освен да пиша статии, до момента съм написала и книга, която се казва ,,Игрите на съдбата". Искам да се развивам в насока, която да може да ми позволи да пиша за неща, които ме вълнуват и искам да се докосна до хората чрез текстовете, които пиша.