Да го направя ли в Америка?

Early morning in Rehoboth beach

Америка- една мечта, която може да се сбъдне. Моята мечта, която се сбъдна!

Отне ми три години, за да взема решението да замина на студентска бригада. Всичко се случи като на магия. Просто в последния ден на Октомври отидох и си платих програмата. Цялата зима мина в документация и срещи с работодатели… това честно казано, беше доста изнервящо. Един слънчев зимен ден получих и работата си- Candy shop. Аз и всички мои приятели се смеехме на това. Америка и магазин за сладки… толкова американско, толкова далеч от нашата действителност. Живеех с чувството, че заминавам на ваканция.

Казах на родителите си,че заминавам, едва след като си бях платила програмата. Те не ми повярваха. След три години „Ще ходя, няма да ходя…“, как и да ми повярват.

С изпитите всичко беше наред. В университета и извън него прекарах най- динамичната и най- успешната си година. Толкова хубава, че когато времето настъпи, не исках да заминавам. Но нямаше как. Прибрах се в родния си град, отпразнувах абитуриентските балове там, казах „Чао“ на близки и приятели и край… Беше време приключението да започне.

Никога не се бях качвала в самолет. Отидохме на летището в София и то ми се видя голямо и странно (сега се смея на този момент). Аз и моята приятелка Вили (познавате я от статиите, които пише), заминахме заедно. Тя беше в същото положение като мен. И двете изплашени, но ентусиазирани, се сбогувахме с тъжните си роднини и тръгнахме към самолета. Чувството в този момент е много гадно, няма да Ви лъжа. В един момент ти идва да кажеш „Връщам се“, но жаждата за новия живот е толкова силна, че пренебрегваш голямата тъга и се качваш в самолета. Така и направихме. Качихме се, кацнахме във Франция… и сега какво, как ще се ориентираме тук. Ами лесно е. По лесно е да се оправиш в чужда държава, отколкото в родната ни София, ако не я познаваш. Когато се качихме в следващия самолет беше доста по- приятно отколкото в първия. А и ще спомена факта, че има толкова много студенти, че тъгата от преди два часа бързо изчезва.