Да помагаш или да не помагаш

За последствията от нашите избори и за обратната страна на монетата

18.12.2017

Напоследък все по-голяма известност доби течението “Не помагай”, остави хората да решават своите проблеми сами. На прага на декември и предстоящите празници, хората се сещат, че трябва да са добри, просто защото така трябва. По същата причина слагат и коледна украса просто, защото така се прави. Българите много обичаме да правим нещата просто, защото така е прието.

Та въпросните кампании обикновено са свързани със сираци и болни дечица. Гражданинът праща няколко sms –са и с това чек листата на добрината и помощта е попълнена. На обикновените молби на свои познати, приятели и колеги обаче често казват – Не. Страхуват се, че ще това, за което са ги помолили, ще открадне тяхното време и щастие; че това, за което са ги помолили не е тяхна работа или човека на, когато са помогнали ще се превърне в паразит и досадник.

Да помагаш или да или да не помагаш – ти избираш!

Няма да пиша за това колко е полезно да помагаш, а това, което се случва, когато се обърнеш, след като си казал – не.

Човекът камък – човек научен сам да се справя с всички трудности в живота, но твърд начумерен и студен. Този човек е неспособен да изгражда приятелства, трудно  намира  приятели не иска да помага на никой, защото и на него не са му помагали. Изключително пресметлив и безчувствен. Няма доверие на хората.

Човекът пясък – да той не толкова студен, но е хлъзгав. Тактик и преценяващ всяка ситуация, той не остава верен на нищо и никого. Не можеш да го задържиш, не е способен да изпита истински емоции. Много самотен. Няма доверие на хората.

Да помагаш или да не помагаш

Човекът пясък

Човекът вятър – човек, който не може да го видиш, а само да го усетиш. Това е обикновено странният съсед от входа, нацупеният продавач от кварталното магазинче, досадният колега от офиса или роднината, с който не си се чувал от години. Обикновено пренебрежително ги подминаваш и си казваш че всеки сам си е виновен. Тези хора са изключително отчаяни и не знаят как да общуват с другите. Може следствие на това да развият и психични проблеми. Това е защото нямат доверие на хората.

В ерата на “глобалното село” човек се чувства все по-самотен и все по-трудно си го признава. Слага някакви критерии, в които и сам не вярва и е нещастен, без да разбира защо. Сега е времето да промениш ситуацията и да се научиш да казваш – Да. Чувството, че си помогнал е неописуемо.

Гост автор: Гергана Георгиева

Етикети:

За автора

Списание VIP