Да се върнеш към стара любов…

Все едно да прочетеш една и съща книга...

26.05.2013

Казват, че да се върнеш към стара любов е, като да прочетеш една и съща книга – няма смисъл, защото знаеш края й

Но, ако това е любимата ти книга. Ако искаш пак и пак да преживяваш онзи драматичен, но и толкова чувствен роман. Тогава какво правим? Тази незабравена любов е, като цигарите, дори с години да не си посягал към тях, една сутрин просто ставаш и извървяваш онзи така познат път, дълго невървян, но никога незабравен. Тази любов е като сянка над нас – винаги е около нас, понякога ни напомня, че не сме сами, друг път ни плаши до смърт. Но каквото и да говорим, всички си имаме този специален човек, при когото тайно искаме да си върнем. Всички изтръпваме при мисълта за него. Леко потреперваме, когато чуем името му. А вечер понякога се сгърчваме от мъчителната болка по спомените. С времето най-вероятно ще забравим очите му, гласа му, как докосва, дори името му няма да ни прави впечатление, но отнякъде ще доловим частица от нещо познато и ще се връщаме пак и пак при него – макар и в мислите си.

Вижте още: Колко пъти сме се замисляли какво искаме ние?

Казват, че една любов се забравя с друга – не съм съгласна. Колкото и да обичаме човека до нас, нещо в нас, една малка частица, ще принадлежи все още на онзи човек. В крайна сметка, понякога стоим и се питаме ”Какво би било”, ”Какво ли щеше да стане”, ”Не сбърках ли, че не опитах” – е мили мои, за да не попадате в кръга на собствените си съмнения, не пренебрегвайте онази поовехтяла книжка, защото може да има страница, която не сте прочели и точно тази страничка да преобърне живота Ви завинаги…

Гост автор: Мирослава Иванова