Да умееш да се усмихваш когато най-много боли

Sad Smile

Това е чувство, което малко хора могат да изпитат, да предизвикат и да го направят достоверно, за пред другите хора. Замисляли ли  сте се, на колко хора около нас,  им тежи нещо, което не могат да споделят… неща които са семейни, любовни, приятелски дори и материални.

В днешно време, не само метаболизмът ни е забързан, но и самите ни чувства, емоции и разочарования. Научаваме се от малки да прикриваме проблемите си  от  своите родители. Да не показваме слабост пред любовта ни,  да сме по уверени в неща, които не умеем да правим правилно. Искаме да сме големи, силни и независими млади хора. Поемаме товара на отговорността на много ранни години, създаваме връзки и приятелства, за които се кълнем, че са истински, но с времето осъзнаваме, че няма по –  голяма лъжа от това, което сме си мислили.

lies

Пренебрегваме семействата си, защото се стремим да ни обичат чуждите хора, да правим неща, които са непосилни за уменията ни, да говорим лъжи, за да се харесаме на някого. Забравяме съученици, с които сме си помага ли в трудности, заради някой, който има по – добър „социален живот”. Това ни кара да сме непознати за себе си, но всеки втори твърди, че те познава много добре, а ти самият не знаеш кой си всъщност. Всичко това, което ни прави различни, ни прави индивидуалисти, а повечето от нас смятат, че –  по хубаво е да се впишеш в тълпата. Напротив! Аз мога да твърдя, че, понякога, да си различен, е най-истинското нещо в твоя живот. Тогава, не живееш, за да докажеш нещо на някого, не се събуждаш сутрин и не бързаш да видиш новите тенденции,  които, така или иначе, като излезеш на улицата, ще забележиш, поради факта, че те, всички, са еднакви. Изкуствени и еднообразни.