Дали подминаваме щастието?

Притча

21.11.2016

Когато животът ни завърти в своето колело често е трудно да следим знаците, които постоянно се показват пред нас. Така запленени в ежедневните си и понякога монотонни задачи пропускаме възможности, които биха ни отворили много врати. Заради работата често забравяме да се наслаждаваме на малките неща, които ни носят най-голяма радост. И така с времето се отдалечаваме от хората и един ден, когато се обърнем назад се оказваме сами на един връх, който се оказва, че дори не е наш……

Дали подминаваме щастието? – притча за знаците по пътя

“Бог поглежда своя ангел и го пита:- Какво те мъчи?

– Човекът, който ми е поверен… Жив е. Има кола. Пари. Работа. Но не е щастлив. Надява се на нещо.

– На какво?

– Не съм сигурен. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.

– А как е на работа?

– Като при всички. Скатава се от време на време… включва се понякога в интриги…

– А началникът му строг ли е?

– Ами, началник като началник. Като навсякъде… Не знам защо не се чувства добре в работата…

– А ти помогна ли му да се освободи от страховете си?

– Опитах! Няколко пъти му изпращах сънища, за да му покажа, че нищо не му липсва, но явно не ги разбира. Вървях с него по пътя към офиса. Разгоних облаците. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето… Направих таха, че да чуе любимата си песен. Написах послание на един билборд. Намери си 10 лева пред офиса… Но, нищо не помага.

– А симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?

– Ама, разбира се!… Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!

– И как е?

– Ами, никак. “Извинете” и пак се задълбава в черните си мисли.

– А след работа?

– Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.

– Развали ли му телевизора?

– Естествено. Но, той си купи нов…

– Изключва ли му интернета?

– Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.

Дали подминаваме щастието?

Радвайте се на малките неща

– Така. А през почивните дни?

– Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.

– А тя?- Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.

– Сблъска ли ги на опашката?- Ти как мислиш?! И извън инструкциите – срещнах ги “случайно” в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!

– Провери ли им линиите на съдбата? Може да не съм ги създал един за друг в този живот?

– Да, съвместими са! Там е работата… Такъв град, такъв живот… Не мога повече! Това е неизпълнима задача!

– Не се отчайвай! Донеси списъка за тежки ситуации.

Ангелът носи черен тефтер на Бог:

– Ето го!

– Прочети Ми страница първа.

– Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване.

– Мини на втора страница, ако обичаш.

– Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома.

– Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай.

– Добре, ще бъде направено! Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: “Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности…”

Етикети:

За автора

Виолета Петрова

Здравейте. Аз съм Виолета Петрова, съосновател на Списание VIP. Основните теми, по които пиша в списанието са в областта на личностното развитие, бизнеса и материали за интересни новини, на които попадам. За мен списанието не е работа. То е хоби, любов, семейство. Най-важното е да сме винаги иновативни, позитивни и упорити.