Трябва ли да запазим детското в нас?

Детството отминава, но детското в някои от нас остава...

14.08.2017

Детството отминава, но детското в някои от нас остава. Всеки човек пораства и идва време, в което трябва да тръгне по своя път и да поеме отговорностите, които животът му поднася. Но при някои от нас, макар и пораснали вече, детето още е някъде там в нас и не иска да си тръгне.

Трябва ли да запазим детското в нас?

Детското в ,големите‘ – детското в ,големите‘ е не чак толкова рядко срещано явление. Има много хора, които отдавна не са деца. Но има и такива хора, които са пораснали отдавна и въпреки това детето в тях още живее.

,Порасналите‘ – възрастните, които са пуснали детето от тях отдавна да си отиде по-трудно могат да се отпуснат, да оставят проблемите за малко настрана, да се опитат да избягат от сивото ежедневие, да пуснат на воля детското в себе си да се изяви за определен период от време и да наклони везните към себе си. Тези хора не могат да си позволят да бъдат някой друг дори за съвсем малко време и да се освободят от оковите на проблемите, които ни застигат почти всеки ден. “Порасналите” вече са забравили, че могат да бъдат щастливи по-детски и да изпитат емоции, които не са присъщи за тях самите.

,Децата‘ – тези, които не са пуснали детето да си тръгне и го носят в сърцето си, по някакъв начин са по-щастливи от ,порасналите‘. Така е, защото, когато детското се обади и наклони везните към себе си, това означава, че е настъпил моментът, в който трябва да дадем свобода на чувствата и емоциите си. Настъпило е време да си дадем почивка и да бъдем себе си без да се крием, без да се срамуваме, че всъщност давайки свобода на детското в нас ,да се обади‘, показваме истинската си същност.

Трябва ли да запазим детското в нас?

Запазете детето в себе си

Тези, които сме всъщност – тъй като вече сме големи и трябва да се държим като възрастни, да поемаме отговорности, да бъдем разумни и да мислим с главата си, а не да даваме голямо поле за изява на емоциите си и детето в нас се налага през повечето време да бъде ,заключено‘ вътре в нас. Но щом настъпи моментът за почивка, тогава ние – тези, които все още пазим в сърцето си детето, можем да бъдем тези, които искаме и да не се срамуваме да се покажем.

Да бъдем истински, да покажем кои сме всъщност и да не се срамуваме от това, че детето в нас още е живо!

Етикети:

За автора

Теодора Тенев

Казвам се Теодора Тенев, на 27 години. Завършила съм специалност ,,Маркетинг” в Русенския университет ,,Ангел Кънчев”. Обичам да чета и пиша и това са едни от любимите ми занимания, които ме правят истински щастлива. Освен да пиша статии, до момента съм написала и книга, която се казва ,,Игрите на съдбата”. Искам да се развивам в насока, която да може да ми позволи да пиша за неща, които ме вълнуват и искам да се докосна до хората чрез текстовете, които пиша.