Диаболичното изкуство

Дяволското изкуство не ни подтиква към отрицание, а по-скоро ни приближава към светлината на Божието творение

22.03.2017

Отдавна се спори за ролята на божественото в културните творби, създавани през хилядолетията. Според крайните традиционалисти и моралисти, човек не би трябвало да създава художествени произведения, които са отражение на Божия промисъл.

В някои държави изобразителното изкуство и музиката не се толерират, предвид тяхното призвание да влияят върху сетивата на човека. А какво по-голямо изкушение от съзерцаването на красив портрет или съпреживяването на някоя мелодична песен?! Но има и изкуство, чиято цел е да покаже тъмната страна на човешкото съществуване. Известно е, че светът не е черно-бял, но основна роля в него играят Божественото и Дявола. Немалко артисти са посветили своята кариера на изобразяването на диаболичното в изкуството. Все пак, именно дяволските неща са и най-желани, заради тяхната възбрана.

За и против Диаболичното изкуство

Редица художници, музиканти, писатели и мислители, се концентрират върху ролята на Дявола в живота на хората. Не бива да се забравя, че култът към Сатанизма е основан на … Божественото. Това е все едно да се прекланяш на изконните богове, но с отрицателен знак.

Вижте още: Символика в китайското ювелирно изкуство

Подобно е усещането, което ни дава музиката на Диаманда Галас, например. Тя е едновременно демонична и хармонична. В нея се усеща тъмната меланхолия, която изпитваме, когато си задаваме важните въпроси за Битието.

От друга страна, редица артисти и музиканти са повлияни от произведенията на Алистър Кроули, който е невероятен „художник“ на дяволското. Неслучайно, „принцът на мрака“ Ози Озбърн му е посветил част от своето творчество.

Диаболичното изкуство

Произведение на Алистър Кроули

Колкото и да се опитваме да бъдем винаги положителни или благосклонни, трябва да признаем, че нерядко попадаме „в един от онези дни“. Дни, в които изпитваме съмнения, подобно на Христос, преди да бъде разпнат на кръста. Някои казват, че това е дяволско дело, но ние можем да го възприемем, като дан за нашата човешка несъвършеност. Дяволското изкуство не ни подтиква към отрицание, а по-скоро ни приближава към светлината на Божието творение. Как ще разберем за слънцето, ако не сме познали нощта?!

Гост автор: Анелия Георгиева

Етикети:

За автора

Списание VIP