До моите момичета …

13.01.2015

Посвещавам следващите редове на момичетата в моя живот.

Онези, които бяха тук, точно до мен и които все още са тук, не са си тръгнали!

 До моите момичета …

Мили момичета,

Как сте днес? Надявам се, че сте добре …трябва да сте добре!

Простете ми, ако не ви питам много често как сте, ако вместо това ви занимавам с моите радости и тревоги. Простете, ако говоря твърде много за себе си, ако прекъсвам историите ви, за да разкажа моите. Простете ми!

Простете ми, че понякога не се заслушвах в съветите ви, че правех това, което си реша. Простете ми, ако не съм била винаги до вас, ако времето с друг съм споделила, ако някоя рана не съм могла да изтрия.

Простете ми, че не ви звъня всеки ден, само за да ви попитам как сте.

Знайте, че за мен винаги е важно да сте добре, защото вашата усмивка е и моя усмивка, а вашите сълзи – мои сълзи!

Скъпи мои момичета,

Благодаря ви, че ме намерихте, че поискахте да останете в живота ми и че все още не сте се отказали от мен!

До моите момичета ...

До моите момичета …

Благодаря ви, че изтърпяхте капризите ми, че ми помогнахте да избера коя рокля да облека на срещата, на кое момче да звънна и за кое да забравя….

Благодаря ви, че идвахте в тъжните вечери – с бутилка вино и кутия цигари, пуснахте любимите ми песни и останахте с мен до сутринта.. Докато и последната капка не бе изпита, докато последната сълза не бе изтрита, докато и последната лоша мисъл не бе си отишла, докато и последната балада не бе изпята!

Благодаря ви, че се разхождахте с мен в парка, ей така безцелно, говорейки за нещата от живота…

Благодаря ви, че с часове стояхте на телефона, слушайки празни приказки. Благодаря ви, че отворихте вратата, независимо колко рано или късно бе!

Благодаря ви, че изтърпяхте силните ми думи, казани в момент на гняв, казани неволно.. думи, от които ви е заболяло. Благодаря, че ги преглътнахте, че ги забравихте, че ми простихте!

Мили момичета,

Обещавам ви, че си заслужава всичко преживяно! Това между мен и вас е истинско, то е силно, то е до живот. То не е както еднодневните ни авантюри, не е като кратките ни връзки с мъже, много по-силно е!

И дори след години, малко остарели, с коси побелели, ние пак ще сме заедно – ще се смеем, ще плачем, ще се обичаме!

Това е за вас!

Всички мои момичета  –  някои, които познавам от дете,  други  – от години, от миналия месец, това е без значение… Вие сте ми на сърце!

Моите момичета –  всички толкова истински и непринудени. Не перфектни – такива не обичам! Понякога много директни, понякога сдържани. Друг път усмихнати, толкова луди, диви, за живот жадуващи…

 Тези мои момичета, които ме хващаха за ръката, точно преди да се спъна или пък падаха с мен и се смееха на раните ни. Тези, които ме накараха да вярвам, че винаги има надежда, светъл лъч в тунела. Тези, които ми показаха истината, колкото и жестока да е тя и ме спасиха, преди да се изгубя в голямата лъжа…

 Тези, които не се отказаха дори и за секунда, скочиха с мен, минаха през трудностите и продължиха заедно с мен!

Това са моите момичета. Истински са! Благодаря ви и ви обичам!

Аз ги имам и съм късметлийка. Ще ги пазя, никога не ще ги загубя. Защото без тях, никога няма да съм АЗ!

Пази и ти твоите момичета 🙂

Етикети:

За автора

Надежда Георгиева

Аз съм Надежда Георгиева, на 24 години. Завършила съм спец. Маркетинг и Мениджмънт, а в момента съм последна година Журналистика. Обичам да пиша за нещата от живота, които вълнуват всички и от известно време се занимавам с писане на авторски текстове и превод на статии. Аз съм общителна, усмихната, позитивна и много упорита личност. Вярвам, че човек може да постигне всичко, което иска стига да се зареди с достатъчно сили, вяра и търпение. Много искам да се реализирам в сферата на журналистика и ПР, и някой ден да бъда част от голяма медия.