И това ще мине и друго ще дойде…

И така. Всичко без едно.

13.06.2017

Явно ще се пише – станах на 25 години – четвърт век си е това. Дълго мислех за какво да е нещото: дали да е нещо ретроспективно, като “Всички наши спомени” или не… Отказах се човек трябва да гледа винаги напред. После си мислех да е нещо забавно хумористично описващо какво е чувството да си в средата на 20-те си години… И от това се отказах защото не годините, а събитията променят хората. Не знам какво ще излезе накрая, но ще си опитам да представя моите истини.

И това ще мине и друго ще дойде… И така. Всичко без едно…

Порастването винаги е нож с две остриета – при това доста остри. Като тийнейджъри всички искаме да пораснем възможно най-бързо, после респективно съжаляваме за това и искаме да върнем времето назад. И двата варианта обаче са рисковани. Порастването винаги е свързано с повече отговорности и с хубавото усещане “мога и сам”. То от друга страна е много коварно, защото в един прекрасен момент си задаваш въпроса – “Защо по дяволите са ми другите”. Това е първият етап по стъпките на вкиснат/а лелка/чичко.

Вторият вариант е да се опиташ да задържиш този период от своя живот възможно най-дълго. Съвременната култура налага този модел. Няма лошо. Получава се интересна хибридна комбинация от хора смятащи се ту за млади, ту за възрастни и искащи 200 процента от живота. Лошото тук е, че такива хора са в постоянна конкуренция помежду си и постоянно се конкурират да не изпуснат нещо. Най-вероятно себе си.

И това ще мине и друго ще дойде

Порастването винаги е нож с две остриета

Годините минават и това си личи – и не е, не е задължително това да е чисто физически. Макар, че да и това си е фактор, въпреки многото усилия на съвременната естетична индустрия и доктор Енчев. Става дума за психическо и емоционалното изтощаване. Някой му казват опит и мъдрост, но за мен това си е заробване. Някак сме свикнали да живеем по шаблон, да общуваме по-определен начин, че и да мислим така – последното си е направо страшно. С напредването на годините се научаваме да контролираме емоциите си или ги изживяваме по-клиширан начин. Юношеството е прекрасно, защото е първично и истинско. Наситено е с най-различни чувства и драми, защото тогава откриваме един нов прекрасен свят. Но никога не късно…

Да си позволиш приключения – да скочиш с бънджи примерно. Все пак, ако не ти се рискува чак толкова много, можеш да направиш нещо по-просто – да излезеш без чадър в дъждовен ден. Какви са ползите от това начинание? Дали ще се почувстваш отново млад, до някаква степен бунтар? Поне ще има какво да разказваш и със сигурност по някое време ще се усмихнеш – какво по-хубаво от това. Освен това по този начин развиваш чувство за самоирония, което е много полезно за общуването ти с другите. Ех другите – моята любима тема.

И това ще мине и друго ще дойде...

Позволете си малко приключения…

Едно много вярно клише: времето подбира правилните хора – това може да се разгледа и буквално и преносно. Като бях малка – много време ми се струваше половин или една година. Сега нещата стигнаха до 7-8 години, а с напредването на възрастта и цифрата става по-голямо. Е, не затова става въпрос, а за онези хора, които успяват да оставят отпечатък в твоето съзнание още преди тагването и следването във Фейсбук и Инстаграм да стане начин на живот. Хора, за които щом си затвориш очите може да се сетиш за поне пет прекрасни спомена с тях и това да те направи щастлив.

Всичко без едно – Ти. Обстоятелствата се променят, хората се променят, ти се променяш и земята се върти. Факти. Но в рамките на твоя живот оставаш “Ти”. Годините минават, но се научаваш да извличаш максималното от тях. Все пак няма излишно знание.

Гост автор: Гергана Георгиева

Етикети:

За автора

Списание VIP