Едно писмо до моя бъдещ син

Едно писмо към бъдещето...

25.02.2015

Един ден ще имам възможността да се радвам на свой собствен син – толкова красив, възпитан, мил, искрен… толкова съвършен. Все пак е моят син и за мен ще бъде най-прекрасен на света.

Когато един ден имам син, аз ще искам да му кажа толкова неща, че дори няма да знам от къде да започна. Затова ще му пиша още от сега. Ще му напиша това писмо, за да може един ден да го прочетем заедно.

Напред към бъдещето или едно писмо от една майка към нейния бъдещ син

Скъпи мой, сине,

Благодаря ти, че те има! Чаках те толкова дълго и сега, когато си до мен, аз съм най-щастлива на света!

Не се съмнявах, че ще си красив, сине, че ще имаш най-дълбоките очи и най-прекрасните коси. Гласът ти така успокояващ, ръцете ти силни, но нежни, а погледът ти всяка жена опиянява. Но красиви много, сине, затова не бъде като всички тях, бъди истински. Бъди силен, бъди любящ, бъди добър, бъди мъж!

Да… ще дойде време, сине, ще пораснеш и ще трябва да се научиш да бъдеш мъж.

Защото мъж не се раждаш, мъж ставаш!

Научи се, сине, че колкото и да те обичаме, ние с баща ти няма вечно да сме до теб. Един ден ще поемеш по пътя на живота и ще си сам. Тогава сине, помни, че човек трябва да се бори и да не се отказва, колкото и да е трудно. Човек трябва да се издържа сам, защото спечелените честно пари са много по-ценни от намерените или дадените.

Научи се, сине, че човек може много пъти да губи, но и също да се радва да побеждава.

Когато печелиш, сине, бъди горд, но не се възгордявай, а когато губиш, губи достойно и не се отчайвай!

Едно писмо до моя бъдещ син

Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си.

Научи се да вярваш в себе си и в своите идеи, особено когато всички други ти казват, че са грешни. Ако човек е достатъчно упорит и вярва в себе си, може да по постигне всичко!

Научи се да бъдеш много внимателен с хората – добър с добрите и твърд с твърдите.

Трябва да бъдеш силен, сине. Да се научиш да се смееш, когато ти е тъжно. Но да не скриваш толкова дълбоко чувствата си. Когато ти се плаче, поплачи си, нищо, че си мъж, човек си, а в сълзите срам няма!

Уважавай приятелите си, сине, но на първо място разчитай на себе си!

Не вярвай на всичко, което виждаш и чуваш, най-много слушай сърцето си, то няма да те излъже!

Пази се от хорската злоба и завист, бягай на далеч, но не се опитвай да се предпазиш от любовта, не можеш!

Помни, сине, че жените сме сложна материя… не се опитвай да разбираш жените, обичай ги!

Понякога ще те нараняват, сине, но това е защото някой тях ги е наранил, не съди ги, бъди мил. Ако за любов не са готови, не вини ги, тръгни си и търси любовта другаде.

Помни, сине, че каквото и да ти говорят, жената най-вече се печели с внимание! Нищо повече!

Не бъди с жена, за която портфейлът е кавалерско качество, която гледа в ръцете ти. Важно е коя ще се впечатли от държанието ти, не от възможностите ти, коя ще поиска времето ти, не парите ти!

Когато търсиш жена, търси такава, която да цени малките неща, истинските!

Да й отвориш вратата, да я целунеш на сутринта, да й занесеш цвете и два шоколада, да й кажеш колко е красива, по-красива от цветята и колко е сладка, по-сладка от шоколада!

Не бой се, сине, ние жените не сме страшни, с нас може да се живее добре. Не ти е нужно много за това, само я слушай, когато говори, прегръщай я, когато й е студено, дай й рамо, за да поплаче и смей се с нея, когато е щастлива.

И научи се, сине, крушки да сменяш, да поправяш контакти, боклука да хвърляш, да чистиш, понякога да й сготвиш нещо… Жените обичат да им готвят, да ги изненадват, да ги глезят.

И най-вече, сине, запомни, че за жената трябва да се бориш и дори когато е твоя пак да я печелиш.. всеки ден. И да я обичаш…

Научиш ли се, сине, на всички тези неща, после ще ти е лесно, ще си живееш чудесно.

Вярвай ми, сине, такъв мъж им трябва на жените – истински, но трудно го намират. Аз все още не съм го открила, но се надявам един ден да го намеря и това да е баща ти.

И не забравяй, сине, пътят няма да е лесен, пътят е дълъг, бъди търпелив и много силен!

Защото трудно се става, сине, от момче  – истински мъж!

С обич, твоята майка

Етикети:

За автора

Надежда Георгиева

Аз съм Надежда Георгиева, на 24 години. Завършила съм спец. Маркетинг и Мениджмънт, а в момента съм последна година Журналистика. Обичам да пиша за нещата от живота, които вълнуват всички и от известно време се занимавам с писане на авторски текстове и превод на статии. Аз съм общителна, усмихната, позитивна и много упорита личност. Вярвам, че човек може да постигне всичко, което иска стига да се зареди с достатъчно сили, вяра и търпение. Много искам да се реализирам в сферата на журналистика и ПР, и някой ден да бъда част от голяма медия.