Фотограф по призвание

Интервю с Ангел Крачуновски

31.08.2017

“Актът за раждане показва, че си роден, но снимките са тези, които доказват, че си живял”. Колко верен цитат като се замислиш, та нали нашите снимки са тези неща, които остават след нас и по тях бъдещите поколения ще съдят как сме изглеждали. И не само, нали чрез тях можем да си припомним младостта и детството. И не само, чрез тях можем да изживеем отново прекрасната ваканция от миналия месец. Да, снимките са нещо важно, а в живота на съвременния човек те са превърнали в нещо обикновено почти като навик.

Всъщност задачата на съвременните фотографи е много по-сложна. Те нямат за цел просто да заснемат хора, те трябват да превърнат една снимка в изкуство. Да уловят и запечатат миг и да представят човека пред обектива в цялата му светлина. Трудна задача и много смели фотографи са се запътили натам. Днешната статия е за един амбициозен фотограф тръгнал по този път. Класическата история, но класиката затова е класика, за да се учиш от нея.

И да започнем историята от начало. История, която може само да послужи за вдъхновение и мотивация. Aнгел Крачуновски е живял в бедно семейство близо до Враца. Животът невинаги е бил лек за него, но той е имал една мечта – да снима. От една година в София, той се е посветил на своята мечта и успешно я реализира с плам, на когото може всеки да завижда, както той сам казва “… Но този ми живот ме е направил истински човек и освен снимането, по време на фотосесия по-важното нещо е отношението към човека пред мен… И освен хубави снимки, целта ми е един ден, когато се видим с този човек на улицата той да не ме подмине, а да ме поздрави”.

Фотограф по призвание – интервю с Aнгел Крачуновски

Снимките, които той представя сега са посветени на световния ден на фотографията на 19 август. И са правени заедно с Галина Михайлова, Яна Христова и Александър Александров. И ни остава само да насладим на прекрасните фотографии и вдъхновяващото интервю.

Фотограф по призвание

Aнгел Крачуновски

1. Какъв искаше да станеш като малък?

Като малък много исках да стана художник и съвместно с това вървеше и другата ми фикс идея – да помагам на хора в затруднено положение. Е.. Художник не успях да стана, рисувам за свое собствено удоволствие от време на време, но от една организирана от мен благотворителна дейност може да се каже, че спасихме живота на едно младо момиче. Което лично за мен си беше една изпълнена мечта и голям успех.

2. Как разбра, че искаш да се занимаваш с фотография?

Когато за първи път хванах фотоапарат в ръцете си. Тогава имаше от вечните лентови фотоапарати. Родителите ми имаха такъв и веднъж го взех на първата ми разходка до зоологическата градина в София. Това в същност мисля, че е и едно от първите ми посещения на големия град. И типично като от филма „С деца на море“ ми се наложи и на мен да снимам животните без лента, тъй като моята беше забравена в къщи.. Но приключението беше уникално! От тогава започнаха и интересите ми към фотографията. 

3. Кога направи първата си професионална снимка. Какво беше усещането?

Преди около 5 години. Още си живеех в село Бели извор и тогава брат ми и неговата бивша жена имаха един компактен фотоапарат (сапунерка), който имаше един много гаден дефект… Когато го пуснеш и обектива непрекъснато излизаше и се прибираше и за да снимаш трябваше да го държиш постоянно и то в точно определено положение, без да мърдаш… Снимах една кацнала пеперуда. Усещането и удовлетворението след като видях резултата.. бяха неописуеми! Когато снимаш със сърцето си… не може да се обясни какво точно е усещането.

4. От колко време се занимаваш професионално с фотография?

Професионално снимам от една година – без прекъсване. Иначе снимам от 5 години, но с доста прекъсвания.

5. Какво обичаш повече да снимаш – хора, природа, архитектура или животни. Защо?

В момента съм се насочил към портретната фотография – снимането на хора. Защото обичам да се срещам с нови хора и да заформям нови приятелства, а и портретната фотография е една цяла наука, която искам да изуча във всяко едно отношение. Когато съм изморен и искам да се откъсна от напрегнатото ежедневие обичам да снимам природата и по-специално нещата, които хората всеки ден подминават и никога не забелязват.

6. Какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме желанието да успея. Когато съм изморен, но ми предстои фотосесия се сещам за трудните дни, в които си казвах, че никога няма да се предам.

Фотограф по призвание

Снимка: Aнгел Крачуновски

7. Държиш ли снимките, които правиш да носят някакво послание?

Освен, че държа, това е едно от условията ми, когато снимам. Държа в снимките ми да има история, да са креативни и никога не снимам втори път на място, на което вече съм снимал. Държа, когато човек погледне снимките ми – да чува музика.

8. Смяташ ли, че фотограф къща изхранва?

Да, но с много лишения. Тоест, за да започне фотографа да изхранва семейството си с фотографията трябва да притежава няколко качества: да е упорит, да не се предава – никога, да е креативен, да излъчва респект и да има човешко отношение към хората, които снима. Ако нямаш необходимото отношение към хората, които застават пред обектива ако искаш си купи фотоапарати за милиони лева и пак няма да изкараш никакви пари.

Фотограф по призвание

Снимка: Aнгел Крачуновски Модел: Янa Христовa

9. Какво ти е най-голямото постижение в тази област?

Нямам награди от това нещо, но може да се каже, че най-голямото ми постижение е фотосесията, за която е тази статия. За първи път имах екип, който да ми помага и успях да използвам всичките си възможности като фотограф и наистина станаха уникални снимки, което за мен е истинско постижение! 

10. Каква е най-голямата ти фотографска мечта. Или нещото, което най-много искаш да снимаш?

Най-голямата ми фотографска мечта е да съм жив и здрав, за да не спирам да снимам! А нещото, което най-много искам да снимам.. Всяка бъдеща фотосесия за мен е нещо, което страшно много искам да снимам. Държа хората, които снимам да разбират, че аз снимам със сърцето си и че съм вътре в професионалното като начин на живот.

Гост автор: Гергана Георгиева

Етикети:

За автора

Списание VIP