Годините са…. си години

Проекцията на нашите спомени...

05.04.2017

Някога преди много много години, когато бях на едва на 12, започнах да водя своя дневник. Днес близо 13 години по късно продължавам да пиша и то с още по-голямо желание. Не в дневник и мислите ми сега не ги пазя само за себе си, то и тогава смятах че заслужват да бъдат чути от повече хора. Питат ли ме обаче каква съм била точно тогава не мога кажа. Но мога да кажа какво съм изпитвала и какво ме е вълнувало или какво съм виждала поглеждайки са в огледалото. Мога да кажа само проекцията на своите спомени. Това не се отнася само мен сигурна съм. Така че когато следващия път погледнете назад и се запитате как по дяволите толкова бързо е успяло да се промени всичко, не забравяйте най-важното, то не се променило, то е минало.

Годините са…. си години и няма да се върнат

Това важи с пълна сила за хората

Човекът, който си познавал днес е съвсем различен от този, който ще е след седмица и това е напълно нормално. Когато следващия път кажете за някой “ама той е напълно различен”, си дайте сметка че към този момент и ти си друг. Хората са променят заради това, което им се случило или нещо което са научили. Няма значение човекът вече е друг. Дори и изолиран от околния свят сам със своите мисли пак с течение на времето  се променя. Хубаво е да пазим спомени за хора от нашите детски и ученически години, но трябва да знаем че днес те са други. Всъщност това е хубаво, защото ни дава възможност да преоткриваме хората отново и отново.

Вкусовете и стилът ни се променят

Може и да казваш че никога не би опитал това или че не харесваш онова, а след няколко години да си пристрастен към него и това е напълно нормално. Човек променя своите навици и предпочитания. Всъщност това е добре и означава, че се развива. И  това е съвсем естествено, никой не казал, че трябва да сме едни и същи цял живот. Но не само навиците ни се променят, а и нашите ценности.

Ценностите и начинът ни на мислене се променят

Живеем в странно време – едновременно забързано за някои и зациклило за други. С доста освободени разбирания и с други които са още консервативни. В такава среда е трудно човек да избере своя нравствен модел. Не чудно, че го сменя постоянно. Това не означава, че е лицемер или лъжец, а че просто търси себе си. Другото е, че под влиянието на средата, хората с които се срещаме непрекъснато променят малка част от нас. Младостта се счита за време изпълнено с повече емоции, но в същото време и с по-голяма натовареност и напрежение. Зрялата възраст носи повече равновесие и спокойствие или пък може би не. Това може да го покаже само времето.

Годините минават и това е хубаво

Може би. Но те със сигурност ни дават знание, опит и база за сравнение – това не никак малко. Когато поглежда към бъдещото човек трябва да си спомня припева от една поучителна песен – “ Най-хубавото нещо навярно предстои”. И така смело напред…

Автор: Гергана Георгиева

Етикети:

За автора

Списание VIP