Хип – хопът. Гласът на мизерията

Хип – хопът – гласът на мизерията от крайните квартали или дяволска машина за печелене на пари

Какво е хип – хопът? Музика? Култура? Начин на мислене или на обличане? А може би начин на живот? Хип-хопът се заражда през 70-те години в крайните квартали на Ню Йорк, породен от мизерията и немотията, съпътстваща живота на цветнокожите в Щатите. За времето си  революционен инструмент за изразяване на мнение, споделяне на проблеми, и сплотяване в тежките моменти, хип-хопът представлява незаменима упора в Афроамериканската култура. Своеобразно, хип-хопът представлява уникален микс от четири елемента-графити, или така наречените от по-старите поколения „драсканици по градските стени“, диджейнг, във години, в които са се използвали плочи и пулт, а не лаптоп за смесване на песни, брейк денсинг, да, онези лудите пичове, които събират тълпи от почитатели по улиците с танците си, и най-накрая, но лично за мен един от най-важните елементи-рапинга или още известен като емсинг. За широката аудитория разлика между последните два термина няма. Това обаче е голяма и неосъзната грешка. Рапър може да бъде всеки един, който има усет за ритъм и що годе талант да римува. Емсинг обаче произлиза от Мастър ъф Серемони или в небуквален превод „Този,които вдига тълпата на крака“ тоест не е достатъчно да редиш думите в рими, а да усетиш ритъма на сърцата от публиката, да се слееш с техните мисли и да ги пресъздадеш чрез лириките си.

Хип - хопът - гласът на мизерията

Съвсем нормално, с времето, ценностите се промениха, както се променя и всичко останало между нас. От протест срещу расизма и сегрегацията, разказа от гетото, хип-хопът се превърна в дяволска машина за пари, лишена от смисъл. От революционните рими на Tupac Shakur, борещ се за правата на своите цветнокожи братя и сестри, играта на думи и уникалния флоу (или начин на рапиране) на Notorious, уличната поезия на KRS One, западния генгста ритъм на N.W.A, хип-хопът в наши дни се изроди в гротеска, кичозна безвкусица от гола плът, скъпи коли, показност и текстове, в които липсва дори и капка разум. Изпълнителите в наши дни сякаш забравиха корените си, местата, от които са дошли, и се комерсиализираха, но в не добрия смисъл на думата. Загърбили ценностите си, продуценти и изпълнители от хип-хоп индустрията днес буквално БЪЛВАТ нови и нови проекти, но стереотипът остава един и същ – лирики в стил “Bitch, look at my car”. В наши дни буквално рап музиката представлява всичко друго, но не и първоначалната си същност. Лично аз, предпочитам да пропусна сегашното развитие на културата, с която съм израстнал. Предпочитам да слушам хип-хоп музика от деведесетте години, с риск да бъда наречен РЕТРО, както някои биха се изразили, отколкото да се измъчвам с пошлостта и плиткоумието на новоизгрелите звезди от бранша. Дали съм прав или не, оставям Вие, читателите да прецените!

Автор: Георги Кърчев