Интервю с варненския баскетболист Васил Кьосев

Млад и талантлив българин, доказал че може да реализира мечтите си в България

11.09.2014

Младите и талантливи хора в България са много. Независимо дали са математици, спортисти, певци, танцьори или се занимават с нещо друго, те са гордостта на България. Хората трябва да знаят за тях, да ги видят, да ги чуят, за да осъзнаят, че всеки един човек има талант, който трябва да открие и развие по най-добрия начин.

Вижте още: Ники Илиев – за избора да правиш това, което си

Един от тези хора е Васил Кьосев. Той е от Варна и вече доста години се занимава професионално с баскетбол. Дебютът му в мъжкия баскетбол е през сезон 2007/2008, когато е едва на 17 години. Оттогава е състезател във варненския отбор „Черно море”, като през сезон 2013/2014 година отборът на Ямбол привлича талантливия играч. За Васко спортът е начин на живот.

Интервю с Васил Кьосев, баскетболист

Специално за читателите на Списание VIP, той даде едно доста интересно и откровено интервю.

Интервю с Васил Кьосев, баскетболист

Здравей. Може ли да се представиш с няколко думи на читателите на Списание ВИП?

Здравейте. Казвам се Васил Кьосев и се занимавам с баскетбол от втори клас.
Професионално, в първа лига играя от 6 години.
Преди два дни си взех държавния изпит в Икономически университет Варна и завърших четвъртата си година там, специалност „Аграрна икономика”.

А как и кога реши да се занимаваш точно с баскетбол?

 Беше лятото преди втори клас, когато съм бил на 8 години и половина или 9. Синът на наши семейни приятели тренираше баскетбол и така покрай него се запалих и аз.

Спомням си вече първата ми тренировка в салона на училище „Климент Охридски”. Ходех само събота и неделя, но това беше един готин старт да се влюбя в играта.

Помниш ли как протече първата ти тренировка?

Спомените ми са, че не знаех нищо, просто ни дадоха една баскетболна топка и започнахме да играем на два коша. Беше повече бягане, но беше забавно!

Колко мача и колко точки имаш в досегашната си кариера?

Сега ми предстои 7-ми сезон в първата лига, преди това имах 2 сезона във втора и още куп мачове, като по-малък.

Да ти кажа, трудно е да ти отговоря на този въпрос, но ако приемем, че в редовния сезон на първенството имаме 24 и след това на плейофи, в зависимост до къде се класира отбора се падат над 30 на сезон, а и контроли… Абе не са малко мачовете ми.

Да, определено не са J. А в кой отбор играеш в момента?

В момента съм във Варна и тренирам индивидуално. Още нямам договор, но съм в процес на изчакване за най-добрата възможност за мен.

Интервю с Васил Кьосев, баскетболист

Кой е мачът, който никога няма да забравиш и защо?

Определено имам много незабравими мачове, а като че ли най-силни и незабравими са били, като юноша, ставайки републикански шампиони за първи път.

Това беше една моя дългоочаквана мечта.

Тъй като баскетболът е колективен спорт, какъв дух трябва да има един отбор, според теб, за да побеждава?

По между ни трябва да има уважение и да се стараем да си помагаме един на друг, като ставаме индивидуално по-добри. В същото време, по време на играта трябва да се стараем да правим съотборниците ни по-добри играчи, защото ние сме зависими един от друг.

Трябва и да се покоряваме, от своя страна, на стратегията, която има треньорът за нас.

Пълното отдаване на самите тренировки, нещата, от които трябва да се лишим, за да бъдем пълноценни за тях , са подготовката за мачовете, в които вече трябва да покажем всъщност борбата за всяка една топка. И когато мачът приключи, без значение какъв е резултатът, да си кажем, че сме дали максимума..

И все пак едно е на думи, на действия, специално аз, не мога да кажа, че правя всичко това, но определено се старая. 

Баскетболът също така е динамичен и емоционален спорт, участвал ли си в сбивания по време на мач, както се случва в много футболни срещи?  

Случвало ми се е на няколко пъти да участвам в масов бой отбор срещу отбор и отделно по време на игра съм удрял играчи, а и не един път са ме гонили.

За това е хубаво да има самоконтрол. Все пак това беше преди време и се надявам да не се повтарят такива неща, защото по този начин, който и да е вид спорт само може да загуби.

А може ли да се намерят истински приятели в спорта?

Разбира се! Ние прекарваме сигурно повече време със съотборниците си, отколкото със семейството. Живеем с проблемите си, с контузиите си, преживяваме всичко заедно.

С много от момчетата прекарваме не само един сезон, а много повече и мога да ти се похваля, че имам няколко такива приятели.

Отнема ли спортът много от личното ти време и изобщо остава ли ти време за други занимания?

Ако си посветен на спорта, всичко ти е съобразено с него: храна, излизания, спане.

Какво най-често правиш през свободното си време, имаш ли хоби?

Денят ми започва като чета определени откази от Библията, дава ми силен старт. Също така обичам да чета различни книги, да гледам баскетболни клипове… Тренировките също ме надъхват много. Ако това може да се нарече хоби, то това е моето хоби.

Мислиш ли, че хората, отдадени на кариерата могат да съчетават спорта с любовта?

Любовта трябва да я има, даже и помага. Стига човекът до теб да те разбира и подкрепя, защото не винаги имаш физическата сила, а и психическата.

Как си обясняваш факта, че днес младите повече предпочитат да ходят на фитнес, отколкото в спортните зали?

Фитнесът е свързан с това да изглеждаш добре и съответно това да ти помогне и да се чувстваш добре. Определено насърчавам хората да продължават да го правят, защото е хубаво човек да има цели и да иска да изглежда добре.

А причината мисля, че е това, че във фитнеса годините нямат значение, а и там в по-малък период от време може да постигнеш резултат, за сметка на професионалния спорт, в който трябва доста повече търпение.

Какво би им казал, за да ги мотивираш да се занимават със спорт?

Спортът е начин на живот. Той те дисциплинира, помага ти да изглеждаш по-добре и в същото време да си здрав.

Аз специално след всяка тренировка си знам, че съм станал по-добър и това ме прави доволен от свършената работа.

Какво ти предстои от тук нататък в кариерата и в личен план? Имаш ли някакви идеи, цели, мечти, които искаш да осъществиш?

Предстои ми започване на тренировки с нов отбор, с който нямам търпение вече да тренирам и да се фокусирам върху новия сезон, с цел да покажа максимум от това, което мога, като допринеса на отбора за това да бъде по-добър и да постигнем добри резултати.

Мечтая за по-добри условия и специалист, които да повлияят на младите да постигнат максимума от това, което имат. А от своя страна пък те да не си намират постоянни оправдания, а да се посветят на това.

Пожелай нещо на нашите читатели.

Пожелавам им да открият това, което им идва от вътре и ако поради някакви причини, до сега не са направили крачка, да го направят, просто да действат, сега. 

Благодаря ти! Екипът на Списание VIP ти пожелава много успехи и само хубави емоции!

Аз мога в България

Присъедини се към Нас!

Етикети:

За автора

Надежда Георгиева

Аз съм Надежда Георгиева, на 24 години. Завършила съм спец. Маркетинг и Мениджмънт, а в момента съм последна година Журналистика. Обичам да пиша за нещата от живота, които вълнуват всички и от известно време се занимавам с писане на авторски текстове и превод на статии. Аз съм общителна, усмихната, позитивна и много упорита личност. Вярвам, че човек може да постигне всичко, което иска стига да се зареди с достатъчно сили, вяра и търпение. Много искам да се реализирам в сферата на журналистика и ПР, и някой ден да бъда част от голяма медия.