Интервю с психотерапевта Кремена Чорбаджийска

Една смела, свободна, успешна и обичана жена...

25.09.2017

Ще се срещнем с една силна дама, която още от малка е имала нещастието да се срещне очи в очи със страданието и поради тази нейна болка, се е превърнала в жената, която е днес.

Интервю с Кремена Чорбаджийска

1. Здравей, Креми! С теб имам удоволствието да се познавам малко по-отдавна, но нека запознаем и нашите читатели с теб! Коя е Кремена в действителност?

Здравейте! Казвам се Кремена Петрова Митева Чорбаджийска. Кремена е КАРАМЕЛА на една смела, свободна, успешна и обичана жена. На 50 години съм, по професия психотерапевт.

Самата професия ми е начин на живот. Имам двама сина и съпруг, с който съм от осми клас. Май и тийнейджърството карахме заедно. Големият ми син Антонио е във Виена – музикант, а малкият – Тервел е младеж с много интереси и медали по стрелба с лък.

Интервю с психотерапевта Кремена Чорбаджийска

Кремена Чорбаджийска

2. Разкажи ни за любовта си към работата?

Любовта ми към професията ми е от седем годишна, когато танцувах балет. Играех два танца – на феите и на вещиците. По-късно в седми клас ме вдъхновиха билките и мислех, че да си знахар е най-прекрасното нещо на света. Изучавах ги до първи курс в техникума по резба и дървообработване. Когато ме сполетя осми клас, това бе драмата на Живота ми. Моят татко почина и имах учестта да получи рак. Тази загуба бе придружена и с отделянето на по-голямата ми сестра с нейно семейство. Беше твърда любов и тогава… преминаваща в СТРАСТ да разгадая тъгата на майка ми, която продължи дълги години с вълни от депресия до отчаяние и безпомощност с много мизерия. В тази крехка възраст се запознах със страданието отблизо. Но се роди дълбока страст към Живота и усещането за свобода от всички видове страхове и тревожности. Всички преживявания, свързани със загубата и онова усещане за обреченост или Край на ръба! След завършването ми на средното образование някак точно попаднах в университета с психология и педагогика. Изкуството да общувам беше култивирано с годините от множество чуждестранни фасилитатори и професори и школи “Позитивна Когнитивна Арттерапия  Невропсихология Неврофизиология” и… всички преживявания, свързани със загубата бяха изследвани през мен самата. Нямаше по-лечебно място, от това в магистърската и майорската програма.

3. С какво допринася работата ти за твоето вътрешно самоусъвършенстване като човек?

Вътре в мен живее духче, което безкрайно цени и обича Живота. Затова професията ми даде всичко пълноценно и удовлетворяващо. Баланс с дълбоко съчувствие към Човеците и смелост да шлайфам “диаманта” на професионалист до 50 години.

4. Имало ли е момент, в който ти е било трудно и не си знаела как можеш да бъдеш полезна на човека отсреща?

Нескромно звучи, но имаше момент, в който се сливах с клиента си в “Икигай”, където два човешки свята е един много богат неизчерпаем ресурс, затова се справях с всякаква ситуация в процеса на работата ми. Не съм изпадала в състояние да не зная как да реагирам, но съм плакала заедно с клиентите си, уви…

5. Имало ли е момент, в който си съжалявала, че си избрала точно тази професия за себе си?

Единственият момент на съжаление, че съм я избрала е сега, когато съм във Виена, и поради моето незнание на езика не мога да я практикувам. Но тя – професията ме стимулира да го науча, за да съм пак себе си. Сега ще изляза в творческа отпуска.

6. Какви са бъдещите ти професионални планове?

Плановете са до две години да усвоя говоримо езика и да потъна в австрийската атмосфера, където пак ще я практикувам.

Интервю с психотерапевта Кремена Чорбаджийска

Кремена Чорбаджийска

7. Би ли заменила професията си с някаква друга?

За нищо на света не бих си заменила професията, но Животът сервира изненади, и ако е нужда да я оставя грижливо в ъгъла на Живота, с цел оцеляване – зная, че ми е дар от Вселената, целувката от Бог е дал у мен дарба, не бих я загубила, та това съм самата аз – всекидневен ИНСАЙД.

8. Кое е най-голямото ти постижение в професионален план?

Много хора ми дадоха обратна връзка, че са открили себе си през нашите срещи и контакти, че са усвоили изкуството да живеят пълноценно. По-голям дар от това няма! Всеки един човек остави в мен отпечатък и живее в сърцето ми. Неминуемо нося вдъхновение и стимул на другите през практиката си. В “танца” на Живота и “танца” на Любовта, усвоих стъпките на свободата да си независим. Аз съм професията, а тя е мен и начинът ми на Живот, Любов завинаги. Няма как да я изгубя, дори и да преустановя за кратко време – имам всекидневен ИНСАЙД на човешката природа.

Моят девиз е “Бъди това, което искаш да виждаш в света и трупай точки в полза на Живота. Всичко се случва за наше добро, само трябва да разберем защо”.

9. Финални думи към читателите на списанието!

Вие, мили читатели, сте прекрасни такива каквито сте, защото във всеки един момент знаете къде сте и какво правите с Живота си. А аз бях с вас! За миг до вас! Кратък читателски миг, за да Ви напомня колко много съм Ви благодарна за възможността!

Живейте пълноценно и удовлетворяващо. С обич и благодарност към теб, Теди!

Етикети:

За автора

Теодора Тенев

Казвам се Теодора Тенев, на 27 години. Завършила съм специалност ,,Маркетинг" в Русенския университет ,,Ангел Кънчев". Обичам да чета и пиша и това са едни от любимите ми занимания, които ме правят истински щастлива. Освен да пиша статии, до момента съм написала и книга, която се казва ,,Игрите на съдбата". Искам да се развивам в насока, която да може да ми позволи да пиша за неща, които ме вълнуват и искам да се докосна до хората чрез текстовете, които пиша.