Ники Илиев – за избора да правиш това, което си

И избора на филма ”Живи легенди” за „Най-добър международен филм”

18.07.2014

Днес ще ви срещнем с режисьора и човека Ники Илиев. Ще си поговорим за избора да правиш това, което си. За трудностите да се бориш, за да живееш истински и за избора да останеш в България.

Здравей Ники,

Поздравления за избора на филма ”Живи легенди” за „Най-добър международен филм”, в Ню Йорк. Поздравления и за това, че успяваш да правиш успешно кино в България.

 1. Точно по този повод , ще ни споделиш ли за избора си да си това, което си. Кога осъзна какво искаш и кога започна да го постигаш?

Още от дете обичах да ходя на кино, на театър, постоянно гледах филми, дори пишех различни истории и си представях как ще ги филмирам като порасна. Като завърших училище записах да следвам режисура, но нямах смелост да се занимавам с кино и или театър и за това приех да съм водещ и модел, като тайно се надявах, че нещо може да се промени. Чаках едва ли не, някой да ме покани. Когато станах на 23-24 години тотално ми писна от тези неща и си казах, че ако сега не направя нещо, едва ли ще има кога. Отказах се да съм водещ и модел и записах актьорско майсторство при Цветата Манева в НБУ. След това започнах да играя в театъра и в някои чужди продукции. След това и в сериала “Забранена любов”.  Въпреки това нещо липсваше. Със Саня обсъждахме, че ще е много по-добре ако можем да правим наши собствени проекти. Тогава тя ме насърчи да се захвана с това, което бях завършил и някак изоставил – режисурата и писането. Написах сценарии за късометражен филм и решихме да го снимаме. След това хората го харесаха. Аз дописах сценария и започнахме да събираме пари. В последствие дозаснехме останалата част и така се появи филма “Чужденецът”. Тогава осъзнах, че това е нещото, което най-много ми се прави в професионално отношение. Имах пълната творческа свобода, подкрепата на най-близките ми хора и за първи път зрителите започнаха да ценят работата ми. Обиколихме света с него и се срещнахме с най-различни хора и култури. След това започнахме работа по “Живи легенди”.  След премиерата на втория филм започнах да осъзнавам, че това е моето нещо и че дори се получава по-добре отколкото съм очаквал. Не искам да звучи, като самохвалство, просто преди никога не съм имал високо самочувствие и не смеех да следвам мечтите си страхувайки се, че ще се проваля.  Саня много ми помогна в това отношение.

 2. Безспорно има трудности в живота на всеки един от нас, но когато става дума за себеопознаване и градене на собствените ни проекти, къде са подводните камъни?

Аз постоянно опознавам и осъзнавам нови неща в себе си. Може би съм съзрял късно, не знам. Когато създаваш някакъв вид изкуство това особено помага, защото след това си гледаш работата и започваш да се чудиш от къде по-дяволите ми е хрумнало това. Позамисляш се малко и откриваш неща за себе си. Като цяло, като създаваш нещо трябва да бръкнеш дълбоко в себе си и да извадиш и хубави и лоши неща. На моменти това ме вкарва в черни дупки и ставам малко неконтактен. За да пишеш сценарии трябва да прекарваш доста време сам и това те прави малко неконтактен на моменти. Също така се научаваш да се изразяваш добре и да описваш чувствата си на компютъра и след това да не можеш да го направиш пред близките си хора. За щастие филмите, които правя са позитивни и те често ми действат терапевтично.

3. Откъде дойде идеята за ”Живи легенди”? Какво те вдъхновяваше през целия творчески процес на заснемане на филма?

Бях на годишнина от бала ми във Френската гимназия. Замислих се за това как минава времето и как се примиряваме с доста неща. Тази тема ми се въртеше в главата доста време. В един момент започнах да мисля разни сюжети. След това реших да я споделя със Саня и нашия кум Ники Василевски, с него заедно сме учили драматургия в НБУ. Те откликнаха и започнахме да се събираме и да обсъждаме евентуален сценарий, след това аз започнах да го пиша и те да се включват с идеи и понякога и със сцени. В последствие ме вдъхновяваше това, че исках да направим филм за мечтите ни и се надявах той да докосне зрителите и те да се замислят за своите, както и за приятелите, които са позабравили.

Ники Илиев - режисьор на "Живи легенди"

Филмът “Живи легенди” – „Най-добър международен филм”

4. Българското кино бележи добър подем през последните няколко години. На какво се дължи това, по-скоро на хората, които стоят зад и пред екрана или по-скоро на подкрепата от страна на повече спонсори, които искат да инвестират в индустрията?

Защото започна да се мисли и за зрителите, не само за фестивали. Не достатъчно според мен.  Преди режисьорите казваха, че българите са тъпи и са чуждопоклонници и искат да гледат само американски филми. Оказа се, че проблемът не е в зрителите, защото в момента, в който кинаджиите започнаха да се стараят повече и да правят по-качествени неща и хората започнаха да ходят да ги гледат. Истината е, че в последствие и много спонсори откликнаха и виждайки, че има подем решиха да помогнат на българското кино. Много съм им благодарен, за което, защото и двата ни филма са частни. Ако Филмовия Център дават по малко пари на повече проекти и обръщат повече внимание на българския зрител, от който така или иначе си взимат парите, ще е далеч по-добре. Аз не се оплаквам, просто мисля, че така ще е по-справедливо.

5. След големия успех на ”Живи легенди”, какво да очакваме от теб в бъдещ план?

Нов филм. Пиша сценирия в момента. След това ще започна да търся средства. Отново ще бъде филм на ръба между драмата и комедията. Ще се опитам да запазя режисьорския си стил, но все пак ще опитам и нови неща.

6. Читателите на списание VIP са млади, позитивни и иновативни. Сподели им твоята причина да останеш и да се развиваш в България.

В България можеш да правиш всичко, което и навсякъде в чужбина. Трудно е, защото пазара е по-малък и стандарта е по-нисък, но и конкуренцията е по-малка и има много сфери, които тепърва ще се разработват, и човек по-лесно може да стане част от това.

7. Какво би посъветвал всеки, който тепърва иска да тръгне по твоите стъпки?

Да бъде търпелив и постоянен в намеренията си. Да не чака някой да го потърси, а да действа сам. Да не мисли, че нещата стават бързо или че ще забогатее сериозно от правене на филми. Също така, да прави нещата едно по едно. Постоянно виждам хора, които искат да правят наведнъж по няколко филма или сериала. Ако искаш да постигнеш нещо трябва всеки ден да правиш нещо в тази посока, колкото и малко да е.

8. И за финал, пожелай нещо на себе си и на читателите на списание VIP.

Да не се страхуват да изразяват себе си. Да са състрадателни към другите и да помагат, когато могат.

Присъедини се към мисията на Списание VIP

Присъедини се към мисията на Списание VIP

Гост-автор: Теодора Колева