Интервю с Веско Пантелеев-Ешкенази

Представяме ви един музикален гений на модерната музика, известен по целия свят

02.11.2014

Здравейте, приятели. Днес имаме голямото удоволствие да Ви представим един музикален гений на модерната музика. Човек, известен по целия свят с таланта си, пред който хиляди онемяват в концертните зали и просто се наслаждават на изкуството в един от най-чистите му варианти, а именно музиката. Днес благодарим, че отдели от натовареното си време, за да отговори на въпросите ни (и го правеше дори по пътя си към Финландия), на Веско Пантелеев-Ешкенази.

Веско Пантелеев-Ешкенази се присъедини към рубриката на Списание VIP – Аз мога в България

1. Роден си в София в семейство на музиканти. Може да звучи малко клиширано, но кога за първи път усети, че ще последваш пътя на родителите си? Кога за първи път усети, че музиката е твоето призвание? Можеш ли да го обвържеш с точно определено събитие, което те е подтикнало към това решение?

Музиката е в семейството ми, тъй като майка ми и баща ми са уважавани професионални музиканти в класическата музика. Започнах на 5 години, тъй като баба ми Виолета беше чула, че пея точно и слушам музика, без да ме кара някой. Цигулката също я избра тя. Тя имаше усет за много неща и това се оказа решаващо за мен. Никога не спирам да я споменавам, баба ми Виолета.

Иначе спечелването на първата ми награда на международен конкурс в Чехия, когато бях на 14 ме накара да повярвам, че се справям и че има смисъл да продължа напред.

2. “Веско Ешкенази е брилянтен цигулар” – така те описва с няколко думи през 2000 година един от най-четените ежедневници в Кралство Холандия De Telegraaf. Това безспорно е страхотно постижение. Как се стигна до там? От България до страниците на най-четените вестници в Холандия?

Клише е, но до международно признание се стига с много талант, много дисциплина и не на последно място – с това да си освен добър в професията си също да си “човек”. Социалният елемент е изключително важен при развитието на индивида. Без него фактически останалите добродетели не могат да се развият. Просто такива хора биват отблъсквани от обществото и съответно от места-мечта в работата им.

Затова мисля, че развитието като личност е също толкова важно колкото таланта и работната дисциплина.

3. На двадесет години заминаваш за Лондон, където завършваш две годишен майсторски клас за соло изпълнители. Това ли бе трамплинът към музикалните върхове в твоята област? Какво първо впечатление остави Лондон в теб като мултикултурен европейски град?

Лондон ми даде възможност да открия себе си, като човек и музикант. Когато си сам със себе си далеч от родния си дом, близки и приятели, почваш да разбираш много повече неща за себе си и околните. Имаш много повече време за работа и развитие. Това беше за мен Лондон. Както и разбира се уникалната възможност да уча от големия професор по цигулка Ифра Нийман. Също така да чуя за пръв път световноизвестни оркестри и солисти и диригенти.

Интервю с Веско Пантелеев Ешкенази

Световноизвестния музикант Веско Пантелеев

4. Бил си солист на Софийската филхармония, Концертгебау оркестър Амстердам, Лондонския филхармоничен оркестър, Английския камерен оркестър, Симфоничния оркестър на Монте Карло, Симфоничния оркестър на Мексико сити, Холандския филхармоничен оркестър, Пражкия симфоничен оркестър, Ирландския национален симфоничен оркестър, Баховия камерен оркестър–Берлин. Изнасял си успешни концерти от Европа чак до Индия. Къде почувства себе си най-оценен в музикално отношение? На родна земя или в чужбина? Как реагира аудиторията на вида музика, който изпълняваш, в различните части на света?

Позицията ми на първи цигулар – така наречения концертмайстор в Кралски Концертгебау Оркестър в Амстердам, оркестър номер едно в света за 2008 година ми дава  възможности за музициране на най-високо ниво. Това е позицията, към която съм се стремял много време и от 2000 г. е реалност в кариерата ми на музикант. Като солист на този оркестър пък правя неща, които са мечта за всеки цигулар. Всички най-големи зали по света са щастливи, когато ние сме техни гости.

България обаче остава за мен най-милото и свидно място, където свиря. Аз много обичам България и въпреки всички негативи в обществения живот на страната не искам да се разделям с това да съм част от нея и нейният музикален живот.

Вижте още: Интервю с Маги Джанаварова

5. Какво е чувството да свириш на цигулка Guarneri del Gesu oт 1738 година. Нека само да споменем за нашата аудитория, че тази марка цигулки е една от най-престижните и се нарежда редом до Stradivari. За справка знаменитият Николо Паганини предпочита Guarneris пред Stradivaris.

Инструментът, на който свиря е наистина един от най-добрите Гварнери Дел Джезу. Създадена през 1738 г от големия майстор тя е не само уникат като антична стойност, но и с ненадминат звук. Неслучайно тези цигулки са най-търсени на пазара на инструменти и цените им са по-високи от тези на Страдиварий.

За мен този инструмент е част от мен, моят глас. Изключително съм благодарен на съдбата си, за редкия шанс, който ми даде запознавайки ме с този инструмент. Разбира се получаването на такъв инструмент не е случайност и свиренето на него може да се оприличи на каране на свръх бърз автомобил. Само разбирате какво означава това.

6. И все пак като всеки един човек, освен концертите пред хилядна публика, ти имаш и свободно време. Какъв е Веско Пантелеев в свободното си време? Как обичаш да си почиваш, имаш ли любимо място, където можеш да отдъхнеш най-качествено от натовареното ежедневие?

В свободното си време съм… имам ли такова се замислям…? Моментите бих ги нарекъл, в които имам малко свободно време искам да съм на тихо място, където няма много ярка светлина. Сигурно защото на сцената винаги има много светлина, спотлайт както се казва. И винаги е шумно около мен и на сцената има доста сериозни децибели, въпреки че не може да се сравняваме с парти на Какао Бийч. Един оркестърможе да създава доста силен звук който уморява след известно време.

Главно излизам в природата – планина, море, долина, хълмове. Уважавам дълбоко природата и тя ме връща обратно в спокойствието и съзнанието, че всичко което правим никога не е по-голямо от нея! Връща ме “на Земята”.

7. Позволи ни да те цитираме: “Аз съм гражданин на света, но в България се чувствам най-добре”. Какво би казал на хилядите млади хора, които са на кръстопът между България и чужбина? Ти, като човек имал достъп до множество култури по целия свят, би дал адекватен съвет на младите хора в България. Какво да търсят и към какво да се стремят, тук или в чужбина? Защо?

Нека всеки, който се пита такъв въпрос първо се запита дали има за какво да излиза извън България. За мен лично имаше, защото моята мечта беше да съм първи цигулар в Амстердамския Концертгебау Оркестър. Ако обаче има работа или мечта, която да е в България аз не бих оставил страната си. Знам, че в момента има професии, които предлагат чудесно поле за изява у нас и също адекватно заплащане. Това е в сферата на банково дело, компютърни специалисти и други. С други думи ако има нещо, с което можете да се занимавате и то ви харесва и ви дава добри доходи – не тръгвайте навън.

Вижте още: Интервю с Мирела Мод

8. Пожелай нещо на читателите на списание VIP.

Пожелавам на нашите читатели да следват мечтите си и да се стремят да ги осъществят. Винаги съм следвал едно правило, което научих от големия български диригент Емил Чакъров, когато бях на 17 години и почвах кариерата си на цигулар, а той много ми помогна: Шансът в живота на човека каца веднъж на рамото ни. Вземи го!

Аз мога в България

Присъедини се към Нас!

Етикети:

За автора

Георги Кърчев

Здравейте. Казвам се Георги Кърчев и съм студент в Икономически Университет Варна. Занимавам се с изготвяне на информационни материали, като любимата ми област за развитие са Връзките с обществеността. В свободното си време се занимавам с музика и изобразително изкуство. Обичам да пиша на всякакви теми, които влияят на даден аспект от живота ми – спорт, икономика, чисто човешки отношения. Смятам, че непостижими цели няма, стига да има желание за развитие. На мнение съм, че въпреки трудностите, в България не е невъзможно да се създаде успешен бизнес и съответно нормален начин за живот, стига хората да променят начина си на мислене от негативен на конструктивен.