Исихазмът като културна традиция по Българското Черноморие

05.10.2013

Исихазмът като културна традициа по Българското ЧерномориеПонятието „исихазъм” произлиза от гръцки и означава спокойствие, безмълвие, тишина. Като течение представлява клон на православното християнство и се е зародило във Византия. Там исихасти са били наричани монасите, които прекарвали живота си в усамотение и усилени молитви.

Според учението „исихазъм”, с молитви и вглъбяване, аскетизъм и уединение се достига до състояние, в което може да се съзерцава божествената светлина. За целта монасите били специално обучени в метода на концентрацията и постоянната молитва. Използвали т.нар. ”исихастка практика”, при която тялото и дишането се задържат в едно положение и се повтаря непрекъснато Исусовата молитва. Състоянието се доближава до използвания в наши дни термин „медитация”. Учението „исихазъм” е много строга религиозна доктрина, идеология и философия. Монасите, приели исихазма били отдадени на изключително строг пост, молитви по 5-6 пъти дневно в усамотение и живот в лишения, отдаден на Бог. Исихастите отричали както западното християнство /католицизма/, така и исляма. Някои български учени /проф.Е.Сачев и др./ търсят корените на исихазма в България много преди покръстването на българите и приемането на християнството за официална религия. Основания да поддържат тази теза им дава първият български манастир „Свети Атанасий” край с.Златна ливада до гр.Чирпан /ІІІ-ІVв./, където във вкопана пещерна ниша светецът живял аскетично и усилено се молел, което е доказателство, че този вид религиозни практики са били познати по нашите земи.

Исихазмът като културна традициа по Българското Черноморие

Най-виден представител на исихазма във Византия е богословът Григорий Палама, който в книгите си твърди, че исихазмът е самата същност на православното християнство. Негов ученик е Григорий Синаит, чието име се свързва с появата на исихазма по българските земи. Мощното разпространение на исихазма става през 13-14 век в Света гора и други големи манастири. Българският цар Иван Александър подкрепя исихазма и с негова помощ и благословия Григорий Синаит основава в планината Странджа, в областта Парория манастир. Този манастир привлича монаси от Сърбия, Византия и България, които практикуват исихазма и обучени вече, след като се върнели в родните си места основавали манастири.

Исихазмът като културна традициа по Българското Черноморие

В Парорийския манастир се е учил и видният български книжовник Свети Теодосий Търновски. Спорно е точното местонахождение на манастира /някои твърдят, че е край с.Заберново, други, че е край с.Голямо Буково в Странджа/, но историкът Атанас Орачев смята, че го е открил. Според него името на манастира е „Света Богородица” и се намира в странджанското село Воден, югоизточно от Болярово. Проучвайки жития на исихастки светци, църковни документи и други писмени източници, Орачев твърди, че е локализирал мястото по сигурен маркер – Парорийският манастир е бил построен върху пещера, в която Синаит се усамотявал за медитация и съвпаденията по топографски, демографски, архитектурни и житийни хроники поразително се припокриват с откритията при с.Воден….

Из доклад на Мариана Праматарова, с който се представя отлично на Научна историческа конференция в община Варна – “Културното наследство на Варна”.

Целият труд може да прочетете тук ->

Етикети:

За автора

Виолета Петрова

Здравейте. Аз съм Виолета Петрова, съосновател на Списание VIP. Основните теми, по които пиша в списанието са в областта на личностното развитие, бизнеса и материали за интересни новини, на които попадам. За мен списанието не е работа. То е хоби, любов, семейство. Най-важното е да сме винаги иновативни, позитивни и упорити.