Някои истини за градската джунгла

Какво дава и какво ни взима столицата?

04.03.2016

Намери си работа човече! Нека позная дошъл си в големия град, за да търсиш нови перспективи и нова работа, а не дай си Боже ново начало. Много хора пристигат в големия град, сиреч София – столицата, града на новите възможности. Всеки провинциалист идва тук, за да търси – нова работа, нов късмет или поне нов мъж/жена. Но нека ви призная едно нещо, което не съобразих и не прочетох в нито един форум или статия – нека ви светна за реалността, която ви очаква.

Някои истини за градската джунгла наречена София

София е град, който побира около 1,293 599 жители по постоянен адрес и 1, 286 383 по настоящ адрес по данни на ЕСГРАОН към 2015 г. Апропо, наистина ли мислите, че на някой в София му пука за вас? Вие пристигате от град, в който населението не надхвърля населението на квартал Люлин в София. Добре де разбрах ви, вие имате роднини или приятели, които живеят в София вече поне от 5 години и са много добре – те са обещали, че ще ви помогнат.

Обаче отивате и се сблъсквате с жестоката реалност. Търсите квартира, дали за един или за двама няма значение, макар че според проучвания, двойките са по-успешни в намирането на квартира. В крайна сметка, след едномесечно обикаляне, намирате някаква дупка, в която старателно са аранжирали мебелите на баба ви и не дай си Боже бабата също да се помещава в апартамента, който се предлага под наем и за който с радост ще плащате 450 лв. месечно и то ако имате късмет. В същото време си намирате работа, за която ще Ви плащат 600 лв. месечно и всичко това, ако сте имали къде да нощувате през това време, както споменах има дълъг процес на търсене и районът също е от първостепенна важност. Все пак нали трябва да сме близо до Витошка, че като излезем с новите обувки от „Илиянци“ да ни видят всички!

Някои истини за градската джунгла наречена София

Снимка: Чавдар Чернев

И така започва „животът“ в големия град. Трудите се неуморно с надежда, че някой ден и на вашата улица ще изгрее слънце. Идва моментът, в който решавате, че сте достатъчно квалифицирани, за да търсите нови възможности. Нали „аз бях неопитен, нов и почнах нещо каквото и да е, само и само да работя, ама сега съм по-добър и квалифициран и чух, че един приятел взима 1,500 лв., а един друг даже 1,800 лв, и даже си е взел апартамент на изплащане за 100,000 лв. та в тоя ред на мисли сега и аз ще си намеря таферна работа, че да преуспея!“. Само че забравяте, че апартаментите в София масово са по 100,000 лв. и човек рядко би могъл да намери по-евтин, освен ако не е в някой краен квартал, за разлика от заплатите, които не скачат с района, в който работите. Та така, работили сте в някоя фирма, за 600-700 лв. нещо като общак и решавате да я напуснете, за да търсите нови възможности вследствие на натрупания стаж в столицата и тръгвате стремглаво по интервюта.

Първо интервю – не ви одобряват! Нека допуснем, че сте човек с образование и имате самочувствие, че сте интелигентен. Явявате се на второ интервю – отново без успех. А през това време сте успели дори и да завършите магистратура и имате силно желание да работите по специалността си, но за тези длъжности е нужен стаж поне 2 години минимум: „нека започнем стаж“ казвате си на ум, но изведнъж се сещате, че няма кой да ви издържа докато карате този стаж, защото в повечето случай е безплатен или ниско платен. И така продължавате да търсите желаната работа. На поредното интервю ви дават тест, в който освен въпроси от Excel и Word са включени въпроси от обща култура, задачи за превод от български на английски или обратно, задача за редакция на български текст и дори въпроси от типа на: „Кой е бащата на Майкъл Дъглас?“.

Истини за градската джунгла

Провал на първо интервю

Няма шега, няма измама, казвам ви реалността, случва се дори да ви задават въпроси, на които никой друг не е способен да отговори, освен професионалист в областта. Нека предположим, че вашата автобиография е попълнена коректно и честно. В нея ясно и точно сте попълнили програмите от Microsoft office packet, с които умеете да боравите, език, с който се чувствате свободни да общувате и всички останали компетенции, с които претендирате, без да преувеличавате! Канят ви на интервю и отново ви измъчват с въпроси, на които някой по-способен от вас би могъл да отговори, само че този по-способен вече си има работа и е изпратил CV на фирма, която търси по-квалифициран от вас персонал. Въпросът е защо изобщо ви канят на интервю? Или по-скоро, защо не си сложихте по-високи изисквания в обявата, ако беше така въобще нямаше да кандидатствам? Или както най-често се случва, фирмите искат да наемат някой много по-квалифициран, а да му дават малко пари, с една дума да храним маймуни с трици, еми не става така!

Обаче вие сте, като упорито магаре на мост и не се отказвате лесно! Другата тенденция, която няма как да не ви направи впечатление е, че обявите за работа, които предлагат по-добрите позиции и съответно с конкурентно за пазара заплащане са написани на чужд език. Най-често на английски. Понякога имам чувството, че съм избрала някоя друга държава от менюто на сайта с обяви за работа, а не България. Сякаш живеем в някаква колония на САЩ или Великобритания. Разбира се това е вследствие на факта, че българският пазар е завладян от чуждестранни фирми и партньори, което рефлектира върху комуникацията на професионално ниво. Можем спокойно да кажем, че чуждият език е един вид професионален говор, нещо като говорите „арго“. Така че, ако сте живели известно време в чужбина (най-често Англия) смятайте, че имате сериозно предимство пред останалите кандидати за работа.

Някои истини за градската джунгла

Модата да говорим с английски чуждици става все по-популярна

Английският навлезе в комуникацията на българина и масово все повече млади хора употребяват поне по 10 думи на английски език в речта си ежедневно. Това не е официална статистика, а мои наблюдения. Тук е време да се запитам: “Защо ми беше нужно да уча 4 години в университет, а после и да вложа една камара пари в магистърска степен, като си въобразих, че така ще бъда по-привлекателна за бъдещия ми работодател”. Явно не! Защо ми беше да изчета толкова книги на български и световно признати автори. Единственият отговор, който мога да дам е: “за обща култура”. Само дето с тая обща култура, можеш да изпъкваш единствено пред приятелите си и на никой не му пука за нея. Защото еди кой си, дето не знае кога България е паднала под турско робство (или сигурно вече е правилно да казваме присъствие), ама знае перфектен английски и работи свободно с най-популярните офис програми си е намерил работа без проблем. А за общата култура на никой не му пука, нито за петокнижието на Достоевски например. Но нищо де, щом нещата стоят така, и както казах Вие сте упорити и се налага да се приспособите. Учите език, взимате там някакви компютърни уроци и смело продължавате напред.

Ако случайно сте жена абсолютно сигурно е, че винаги ще ви задават въпросите: „Имате ли си приятел?“, „Мислите ли за брак?“, „Мислите ли скоро да имате деца?“, разбира се желателно е да отговорите с „Не!“, а ако имате вече деца, казвам ви – обречени сте! Няма смисъл по-добре си тръгнете, без да си губите времето. Разбирам, че работодателите в днешно време са против популацията на българските семейства, нека дадем шанс на малцинствата, които така или иначе имат по-голям брои деца от нас да ни завземат трайно! И след това нека сложим лозунг на фирмата: „Ние мислим за вашето бъдеще!“ мисля, че ще бъде много правдоподобно. Правете кариера, останете сами, дори умрете сами, колкото и крайно да звучи, но се отдайте на работата си, колкото по-самотни сте толкова по-голям шанс за работа имате и накрая нека заплатата и спомените от отпуските ви топлят, защото обещавам ви пенсията няма да е много голяма, ако изобщо имате шанс да я доживеете!

Някои истини за градската джунгла

Семейство или кариера? В България не може и двете….

И така щом мислите, ще имате хъс, образование и желание за развитие, заповядайте в София и осъществете всички ваши желания! Ако си мислите, че тази статия е написана от някой, който не притежава изброените качества, напишете своя, за да разкажете как сте успели в градската джунгла! Искрено се надявам, че един ден ще намеря своето място под слънцето и отново ще ви пиша, за да ви осведомя за положението, в което се намирам. И запомнете, не разчитайте на приятели и особено роднини, те няма да ви бъдат полезни с нищо, на каквито и постове да се намират, всеки гледа как да се спасява сам, това е новият закон на градската джунгла, затова спасявайте се сами и мислете само за себе си, колкото и егоистично да звучи, сами ще разберете, че е така!

Успех и на добър час!

Гост автор: Моника Милчева