Историята на един клонинг

Хората винаги си тръгват… Тръгват си за малко, отиват на работа, пътуват, тръгват си за дълго – тръгват си от живота ти. Ужасната въртележка. Понякога искам само да знам, кога, най – сетне, ще се измъкна от нея.

374389_10151456955281865_595065402_n

Смених поредната компания. Помислих си – тези хора са страхотни – забавляваме се, можем да си говорим и сериозно. Познавахме се толкова добре, че знаехме какво ще каже другият, дори без да говорим. Помислих си, искам да са ми приятели завинаги… И те си тръгнаха. Отново се наложи, негласно, да си кажем „Чао“, отново трябва да започна отначало, да срещна нови хора, да се усмихвам, да ми е интересно, малко по малко да ги опознавам. А когато дойде моментът, в който се познаваме, и с тях ще си кажем „Чао“. Дори няма да се осмелим да го изречем. Просто ще се обърнем и всеки ще поеме по пътя, през който е минал вече десетки пътище срещне нови хора…

А всеки път, когато „намираш човека за теб“ – бързаш да го опознаеш. Нахлуваш в живота му и той в твоя… Говорим, прекарваме време заедно. Месеците се трупат и си мислим, че им се радваме. Един ден някой от двамата се сеща, че навън има и други хора. Познаваме се толкова добре –  време е да срещнем и другите.