Изгубената България…

Предизборна журналистика не се прави… А след изборите… вече двадесет и пет години, все е късно…

21.05.2014

Време е за избори в изгубената България… Отново! Българинът дори не знае за какво гласува и нормално, като гледам някои предизборни клипове, то и политиците не знаят за какво се кандидатират… Днес по улиците млади хора ми раздаваха предизборни материали, даже не ги погледнах. Не защото няма да гласувам, напротив, ще гласувам. С цялото си съзнателно гражданско право, ще вляза и ще дам своя глас. И имам много причини да го направя… Попаднах на един блог, където Магдалина Генова беше написала причините си да гласува или по-точно, че никога не е имала специална причина. Ще си позволя да цитирам нещо, което споделям като възглед:  Истината е, че политиката не е това, което се случва по телевизора с участието на 300-400 човека и няколко зад тях, политиката е нашето ежедневие. Няма как ние да се разграничим от нея, нито от процесите, които я съставляват, защото те са начина по който работи или не работи системата – здравеопазване, образование, сигурност – нашите участие, натиск, контрол или пасивност са политиката, която определя как се случват нещата.Политиката е начина, по който управляваме собствения си живот, доколкото можеи това е много важно. Поне за мен е – искам да се чувствам сигурна за дома си, за семейството си, здравето си, старините си, да имам добра градска среда, нормална храна, запазена природа, нормален икономически климат, фундаментални човешки права и всичко останало. И искам да знам, че това не е изцяло извън моите ръце и в същото време е в някакъв баланс с желанията на още няколко милиона като мен.Та… това е обобщената причина за да гласувам или в случая, никога не ми се е налагало, в скромния ми опит като гласоподавател, да се чудя, защо да гласувам… Защо не разгледах материалите ли? Писна ми от пошли рекламни клипове, от фехтовки, от водене на парламентарни избори (въпреки, че не гласуваме за такива), абе писна ми от пари, хвърлени на вятъра. Можеше да седнат на масата, като кандидат европейци, едните да кажат: „Ние имаме един милион за реклама.“Другите: „Ние петстотин хиляди“. И третите: „Общо за реклама имаме четири милиона лева. Дайте да не правим реклами, да разпределим тези пари, там където има нужда“. А нужда има… Народът днес не е като преди 40 години… Преди около два часа влязох в сайта -http://www.lostbulgaria.com/ и се изгубих между снимките от Народна република България. Роден съм през септември 1990 година, почти година след онази заветна дата. Имам щастието да не съм възпитан в безрезервна любов към комунизма или обратното. Това ми е дало страхотната възможност да погледна безпристрастно на „онези години“. Всяка епоха, всяко време си има положителните и отрицателните страни. Но като се замисля… имало е работа за всички, каквото се е построило тогава, още го има, хората не са били много богати, но е нямало бедност, ходили са на почивка всяка година, престъпността е била минимална,  произвеждали сме си всичко,  имало е уважение от младите поколения към възрастните…

Изгубената България...

А днес… има едно изгубено поколение, някъде между стените на прехода… Не, всъщност няма да ми стигнат редовете, ако трябва да изброявам, какво още има днес… Няма как да знам какъв е бил животът тогава и никога няма да узная, но знам, че искам да живея в нормална страна, да имам възможност да работя, да се развивам, да отгледам и възпитам децата си, без притеснение за тяхното бъдеще. На 15 ноември 1989 г., генерал Славчо Трънски изрича следните думи: „Другарки и другари народни представители, поставен е въпросът пред Народното събрание за освобождаването на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет. Ако до вчерашния пленум някой е имал съмнение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изказванията на редица другари, които разкриха неговия истински лик на ръководител, у никого не ще остане съмнение, че той заслужава такава чест. Тридесет и пет години той стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. 35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и ненаучно етапите на социализма, наричайки го ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една – каквато сме искали и мечтали.“ Двадесет и пет години по-късно ми се иска да попитам… „За такава България ли сте мечтали?“. Предизборна журналистика не се прави… А след изборите… вече двадесет и пет години, все е късно…

Етикети:

За автора

Атанас Деспов

Здравейте, приятели! Аз съм Наско и съм част от Списание VIP почти от самото начало. Живея във Варна, един от най-красивите ни градове. Завърших „маркетинг“ в ИУ-Варна, работя и се развивам в тази сфера. Като междувременно се опитвам да съм полезен с всички сили на списанието. Обичам хубавата музика и приятната компания. Опитвам се да запълвам свободното си време с пътуване и снимане, голямата ми страст. Но ако нямам тази възможност.... сипвам си едно малко и сядам да пиша статии....!