Поезията на Майкъл – изкуството в чист вид

„Той не принадлежеше на този свят”

14.11.2017

Обожаван и оприличаван на идол и гений. Отричан, съден и подиграван. Майкъл Джаксън си остана екстравагантно момче, мъж – дете, безумно отдаден на музиката, танца и сцената, жертва на масовата култура и творец, който въпреки това, остана някак си встрани от всичко злободневно, за да изтанцува мечтите си.

Поезията на Майкъл – човекът, който не принадлежи на този свят!

„Той не принадлежеше на този свят”, това са най-често споменаваните думи, в момента, в който феновете му го изпратиха.

И действително, наред с голямата му социална ангажираност и благотворителност, наред с призивите му за грижа към природата и бедните, Майкъл Джаксън остана затворен в своята енигматична аура и си отиде от нас неразбран. Останаха думите му: „Бъди най-добрият в онова, което правиш” – максима, която той следваше безапелационно.

Безспорно той беше най-добрият и все още е.

Вдъхновяващата поезия на краля на поп музиката е публикувана през 1992 година в луксозна книга с твърди корици, озаглавена „Dancing the Dream”. Книгата и до днес не е издадена на български език. „Танцувайки мечтата” е сборник с поетични авторски текстове и страхотни фотоси.

Поезията на Майкъл - изкуството в чист вид

Dancing the Dream

Тя обхваща теми, свързани с нещата от живота и това, което вълнува всеки обикновен човек. Любовта, красотата, природата, танца, Бог, вдъхновението, отдаването на това, което обичаш и на което искаш да посветиш живота си…

Когато четете стиховете на Майкъл, се убеждавате, че действително поезията е храна за душата – може би тази от най-чист вид и точно затова, храна, която съвсем не е за всеки.

Текстовете са пример за чисто и истински стойностното изкуство.

На 29 август той щеше да навърши 59 години.

Днес откриваме пламъка и енергията му в очите на неговата дъщеря Парис, която сподели, че той я е научил как да обича.

Научи не само своите деца да обичат, но и всички, на които им беше достатъчно да отворят сърцата си и да приемат неговия талант.

Защото, както самият той казва, децата и техните игри могат да ни покажат божественото във всеки от нас.

Гост автор: Анелия Георгиева

Етикети:

За автора

Списание VIP