Изповедта на една българка

Българка да се наричам, първа радост е за мене!

23.04.2015

„О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин…”

България е едно малко парче от рая.

Да се докоснат до България много хора жадуват, да се полюбуват на всички нейни красоти, да научат нейната велика история, а ти все още се срамуваш?

Не е ли смешно, не е ли жалко, няма ли да се научиш?

Изповедта на една българка, която се гордее с историята на своята родина

Да си българин е гордост, да си българка е чест, да си роден в България не е лош късмет, а истинско щастие.

Макар и в тези времена, макар и пълна с фалш, лъжи и грозни хора, нашата родина си е все така чиста и красива.

Да бъдеш българин се учиш, всеки ден, по малко

Четеш книги, пускаш народни песни, слушаш историите на баба и дядо, обикаляш места, които пазят много спомени и тайни..

И се научаваш, наричаш се „българин”, казваш го силно пред всички, а после учиш и децата си.

Така както мен ме научиха всичко българско и родно да любя, тача и милея.

Аз обичам България такава, нищо, че опитват да я омърсят.

Такава я взех от своите баба и дядо, такава я нося в кръвта и в сърцето.

Изповедта на една българка

Българка да се наричам…

Земя, носеща на свойте рамене морето Черно и Балкана, и Рила, и Пирин, и Дунав, и Марица. Където и да ида, тази красота пътува с мен, разказва на всеки от къде съм и каква съм.

Тръгвам от морето, понякога така спокойно и красиво, а понякога ядосано и бурно. Море, което пази много спомени и тайни, море с мирис на майска тиха утрин..

Спирам после до Казанлъшките поля, ах каква красота! Не можеш да опишеш това що виждаш, ти го гледаш със сърцето и докосваш с ума си. Вдишвам упояващ аромат на рози, а с мен диша Караджата.

По нататък стигам планината и вървя по козите пътеки. Стъпвам леко, а до мене чувам стъпките на Ботев.

Вятър вее, слънцето се смее, планината пее песен с тиха жал за Бойка, за една жътварка в полето, за великия войвода.

А когато се уморя лягам на земята, миришеща на пръст и дъжд, и в мен протича хайдушката й сила.

Легнала така върху земята се чувствам чиста и невинна, и пониквам като цвете…

Гледам към небето, търся слънцето, онова българско слънце, в което виждам на Дякона косите руси как светят.

Вижте още: 15 невероятни факти за България

Ето на тази земя съм се родила и пак тук аз искам да умра!

Земя, топлеща в скута си и Крум, Симеон, и Калоян.

Българска земя! Такава я нося в сърцето.

И когато замина на далеко и ме попитат от къде съм, аз ще отговоря: „От България съм!”

И ще го кажа с гордост, защото се научих да съм „българка” и ми харесва!

И ако гордостта била една от седемте смъртни гряха, то нека ме накажат!

Българка ще си остана и този грях ще отнеса в гроба!

Етикети:

За автора

Надежда Георгиева

Аз съм Надежда Георгиева, на 24 години. Завършила съм спец. Маркетинг и Мениджмънт, а в момента съм последна година Журналистика. Обичам да пиша за нещата от живота, които вълнуват всички и от известно време се занимавам с писане на авторски текстове и превод на статии. Аз съм общителна, усмихната, позитивна и много упорита личност. Вярвам, че човек може да постигне всичко, което иска стига да се зареди с достатъчно сили, вяра и търпение. Много искам да се реализирам в сферата на журналистика и ПР, и някой ден да бъда част от голяма медия.