Житейски уроци, научени от домашните любимци

07.09.2016

Най-добрият и верен приятел на човека, чериног и много симпатичен, обичлив и всеотдаен – това е кучето в моя живот. Топлината, обичта и вниманието, което ни отдава този домашен любимец, са достатъчни за да изпълнят целия дом с малко повече щастие. Вече почти 2 години си отглеждам един симпатичен френски булдог и мога да ви кажа от сърце, че няма по-всеотдайно същество. Дори след ужасен ден на работа, в момента, в който вляза през вратата и този сладур започне да се радва, като обезумял, забравям всичко лошо. Той е малката пухкава доза щастие, която запълва живота ни. И от сърце бих казала на всеки, който е готов да поеме отговорност към домашен любимец, да си вземе един (без значение куче или друго сипмпатично животинче).

Житейски уроци, научени от домашните любимци

1.. Обичайте безусловно и не очаквайте нищо в замяна

Домашните любимци да готови безусловно да дадат цялата си любов на стопанина си и да не очакват нищо в заманя (особено кучетата). Ужасно тъжни са, когато се наложи да ги оставите за известно време сами или при роднини, но в момента, в който ви видят забравят гняв и обида и остава само чиста и безусловна любов към най-добрия приятел.

Житейски уроци, научени от домашните любимци

Най-добрият приятел на човека

2.. Винаги слушайте сърцето си и следвайте инстинктите си

Като хора, ние често се лутаме между логиката и съвестта; в крайна сметка, логиката печели и игнорираме гласовете на нашите сърца. Въпреки това решенията, които вземаме, основани на анализ и изчисления, често в крайна сметка са неправилните.

Не можем напълно да игнорираме логичните решения, но можем да потърсим баланс между разум и сърце. Важно е да следваме инстинктите си, макар и понякога умът ни да отхвърля решенията предложени от сърцето.

3.. Доверието е емоция, която се усеща чрез комуникация

Домашните любимци често са много уплашени от това, че стопанинът им може да ги изостави. Когато сме някъде на гости с кучето и се приготвяме да тръгваме, той пощурява, ако за минута го оставим на каишката докато подредим багажа в колата. Виждам ужасът в очите му при мисълта, че може да тръгнем без него. Но когато го оставим при роднини, с които е свикнал за няколко дни, сякаш знае без да му казваме нищо, че ще се върнем за него. Разбира всичко, и думи, и жестове, и усеща емоции.

Доверието не е само една дума – то е форма на комуникация, връзкa и грижa.

 

Етикети:

За автора

Виолета Петрова

Здравейте. Аз съм Виолета Петрова, съосновател на Списание VIP. Основните теми, по които пиша в списанието са в областта на личностното развитие, бизнеса и материали за интересни новини, на които попадам. За мен списанието не е работа. То е хоби, любов, семейство. Най-важното е да сме винаги иновативни, позитивни и упорити.