Живот на бартер – можем ли да кажем НЕ на парите

Вижте хората, които казаха не на материалното съществуване

06.04.2015

В отговор на световната финансова криза, хората търсят нови и необичайни начини да си набавят необходимото, без да се налага да плащат за това. Типично в днешно време е да слушаш как всички говорят главно за пари – колко получават, колко имат да връщат, колко не им достигат и колко биха искали да имат. Чували ли сте за „Общността на свободната икономика”? Или с други думи, за общностите на едни групи от хора, които са направили личен избор да живеят без пари. Те са се отказали от парите или драстично са намалили зависимостта си от тях. Въпреки това са намерили начин да продължат да съществуват нормално. Това те постигат на базата на изградена от самите тях социална система, основаваща се на взаимопомощ и размяна на услуги срещу различни материални блага. Звучи странно и за някои от вас невероятно, но се оказва реално и напълно възможно. И толкова простичко и лесно! Замислете се само как живеем ние „нормалните” хора в 21 век. Как сме научени от малки да вярваме в силата на парите и в качеството им на много важно средство за постигане на добър живот и просперитет. Така е устроен днешния свят. В стремеж към материалното. Понякога твърде задълбочени в търсене на начини за печелене на пари, хората забравят кои са истински важните неща. Забравят за спокойствието, за здравето си, за връзката си с природата, за доброто отношение към себеподобните и за още куп други малки радости, които са далеч от материализма и много близо до истинското значение на думата щастие. Струва си тези истории да достигнат до възможно най-много хора, защото в това има смисъл. Не е нужно да изпадаме в крайности, следвайки този модел, но с негова помощ имаме страхотна възможност да променим живота си като помислим за това как живеем, с какво помагаме и с какво вредим.

Ето ги и тях. Хората, които казаха НЕ на парите!

Живот на бартер - можем ли да кажем НЕ на парите

Марк Бойл

Марк Бойл – икономист

„Парите ни разделят от това, което консумираме и ни крият от въздействието на нашето поведение. Но има и един друг процъфтяващ икономически модел, който не само може да ни сближи, но и да ни направи по-отговорни за последиците от начина ни на живот.”

В последния семестър от образованието си, в което учи за икономист, той случайно попада на филм за Махатма Ганди и в съзнанието му остава крилатата сентенция, че ти самият трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света. Сега Марк Бойл е на 36 години. Изучавал е икономика шест години и през цялото обучение, нито веднъж не чува да се говори за екология, а само за икономически ръст и пари. След завършването си, воден от своите екологични убеждения, той работи като управител на две фирми, произвеждащи биохрани. Не след дълго разбира, че този бизнес не е решение за него, въпреки че е ориентиран към околната среда и здравето на хората. Дълго размишлява с приятели върху пороците на съвременното общество и за това какво стои в основата на всички проблеми. Всеки път стигат до едно и също заключение. В основата стоят парите.

НЕ на парите

Марк Бойл

 ”Ако отглеждахме собствената си храна, нямаше да изхвърляме една трета от нея както правим сега. Ако сами правехме масите и столовете си, нямаше да ги хвърляме в момента, в който решим да променим интериора. Ако трябваше да пречистваме питейната си вода сигурно нямаше да я тровим и замърсяваме.”

Първоначално Марк решава да се откаже от парите за една година. Новият му живот започва през ноември 2008 година. Нанася се да живее в каравана, паркирана близо до ферма за биохрани, в която става доброволец. В ежедневието си се справя с помощта на подръчни материали и изобретателна мисъл. Готви на открито в импровизирана печка на дърва, изработена от тенекии от зехтин. Мие си зъбите с приготвена паста от кости на сепия и семена от див копър. Домът си отоплява с дърва, останали от санитарната сеч и счупени клони. В караваната си свети с восъчни свещи. За прехрана използва насажденията от собствената си градинка. Хранителният си режим допълва също и със събиране на дива храна от природата, натурална размяна и от огромните количества храна, която се изхвърля от хипермаркетите и големите магазини. За къпане използва водата от реката, а с тоалетна хартия го снабдяват местните вестникари като му подаряват останали стари вестници. Бойл дори разказва с усмивка как веднъж използвал за тази цел страница със статия за самия него. За придвижване използва колело и понякога прикачва към него ремарке. Всеки ден изминавал с него по 55 км до най-близкия град и това бил неговият начин да спортува. Караваната, в която живее и „мебелите”, които ползва е намерил, благодарение на фрисайкъл групите, които набират все по-голяма популярност и все повече членове.

Вижте още: 50 Cent променя света с благотворителност

Фрисайкъл мрежите (Freecycle Networks) свързват хората, които искат да се отърват от ненужните неща с такива, които имат нужда от тях и могат да си ги набавят от там, без да се налага да плащат. След година живот без пари, Марк си прави равносметка на изминатия път и с ирония казва, че това е бил най-щастливият му период. Твърди, че е намерил нови и верни приятели, освободен е напълно от стреса и се чувства по-добре от всякога. Причината за това се крие в осъзнатата истина, че човек се чувства сигурен не благодарение на парите, а на приятелите и отзивчивостта и добротата на околните. Според него повечето общества са всъщност много по-бедни, защото са бедни духовно и не разбират, че истинската независимост, това е взаимната зависимост.

Живот на бартер - можем ли да кажем НЕ на парите

Хайдемари Швермер

Хайдемари Швермер – дипломиран психолог

Германката от Дортмунд, която живее без пари от 1996 година насам. Най-напред работи като учителка, но след няколко години стаж решава да загърби образователната система. Причината за решението е, че не и допада фактът как хората искат да получават образование единствено заради това да се научат как да печелят пари, а не се интересуват как да се научат да бъдат щастливи. Записва и завършва психология и работи като физио и психотерапевт. На 54 години, Хайдемари решава да се подложи на същия експеримент и да живее една година, без да се докосва до пари. В последствие този живот толкова и харесва, че тя решава да се откаже от тях завинаги. Тя изглежда нормално и приемливо, храни се с продукти като всички нас и живее в дом като всички нас, но без доходи. Как?! Ето така. Живее при самотни хора или хора с проблеми като се грижи за тях и им помага, а вместо пари получава подслон и храна. Приятели фризьори се грижат за прическата и срещу направена от нея услуга – почистване на салона примерно. Ползва също и обществения транспорт благодарение на подарени билети „в замяна”. Самата тя създава собствена инициатива, още по времето докато води нормален живот, подвластен на парите. През 1994 година създава в Дортмунд „Борса за размяна на вещи и услуги” с цел хората да могат да си помагат взаимно.

„Непрекъснато мисля как мога да помогна светът да стане по-добър. Понякога се чувствам като мирен пилигрим. Ходя от къща на къща и споделям своята философия…. Мисля, че е важно да разберем, че всички сме в една лодка, че целия свят е един организъм. Ние сме малки клетки и трябва да работим заедно.”

Тези две житейски истории не показват само просто един начин на живот, лишен от удобствата, които получаваме благодарение на парите. Като такъв бихме го определили ние, всички които разчитаме на тях за повечето блага, до които се докосваме. Ако един ден стане така, че останете без пари, какво следва? Кой път бихте избрали – този да изпаднете в отчаяние с разбити нерви или другия, в който можете да се справите, благодарение на примера и принципите на двамата ентусиасти.

Повечето от нас прекарват целия си живот под тиранията на паричната система. Тя ни е накарала да повярваме, че наистина се нуждаем от нейните символични хартийки, за да оцеляваме. Тя превръща нашата социална, икономическа и духовна същност в безлични цифри и безсмислена статистика. Никой никога не ни учи и не ни показва, че е важно да бъдем заедно и да си помагаме, как е важно и от полза за всички да споделяме. Така всеки ще има възможност да получи и да се радва.

Да помогне с каквото може на другите, а в замяна те да му отвърнат със същото. За целта трябва хората да пораснат духовно, а това все още не е широко разпространена практика, но все пак се забелязват опити и желание. Важното е да вярваме, че винаги можем да допринесем за това! Има много създадени групи и интернет мрежи, в които можете да вземете доброволно участие, ако подкрепяте тази идея:

Голям брой потребители в интернет посещават мрежата https://www.freecycle.org. Там можете да намерите нещо за себе си на бартер и също да предлагате на този принцип. Имат търсачка, която ви дава възможност да търсите такива оферти близо до мястото, където живеете, а ако го няма в списъка да го добавите. Български градове не липсват, но все още са малко. Може би ще помогнете да се увеличат. Създадените солидарни центрове във вашите градове са още едно решение да предложите помощ и да получите такава. Групите и мрежите, известни като Каучсърфинг или да отседнеш на гости при непознат https://www.couchsurfing.com. Можете да се регистрирате и да търсите и предлагате подслон на непознати, които търсят къде да отседнат, ако пътешестват близо до вас. Можете да се регистрирате със статус „кафе или питие” и да се срещате с чужденци, които са във вашия град и с които да обменяте опит и научите нещо интересно за тях, страните им и нещата, които са характерни. Може да бъде интересно и полезно. Може да ги потърсите и в социалните мрежи, където също имат групи. Свободната икономика не е мит, а реалност и трябва да продължава да съществува и да се разраства все повече. Всяка една идея, базирана върху свободната икономика си заслужава да види бял свят така, че не пестете сили и подръчни средства, за да променяте света около себе си!

Гост-автор: Ралица Петкова