Интервю с Ангел Ангелов

Съвети как да правим хубави снимки

20.01.2014

Ангел Ангелов – един млад фотограф разказва за живота, мечтите и успехите си, през призмата на обектива. Трудно ли е да се пробие с фотография в България и защо не би напуснал страната, въпреки всичките и недостатъци. Запознайте се с още един млад, талантлив, иновативен и позитивен млад човек.

Представяме ви Ангел Ангелов и неговата любов към фотографията


1. Здравей, много се радвам, че отдели от времето си, за да отговориш на въпросите ни и да ни разкажеш повече за това, с което се занимаваш. Би ли се представил с няколко думи на читатели на Списание VIP?

Здравейте! Казвам се Ангел Ангелов, на 23 години, родом от Ямбол. Несемеен съм, но пък щастливо влюбен в дамата на сърцето ми. Към момента се опитвам да съчетая работа, магистратура в УНСС и фотография. Засега – с променлив успех.

2. Ако можеше да живееш, където и да е на тази прекрасна планета, къде би направил мечтания си дом?

Ако говорим стриктно за дом – не бих напуснал България. Тук е моето семейство, моите приятели, а те са изключително важни за мен. Това обаче не означава, че не бих обиколил света. Приятелката ми ме увещава за Париж, но мен ме влекат по-екзотични дестинации: Токио, Хонг Конг, Сеул, Банкок, Хавана..

3. Учил ли си някъде фотография?

Не и в прекия смисъл. Така де, самоук съм си.

Вижте още: Как се правят хубави снимки с Бисер Йорданов

4. От кога се занимаваш с фотография?

Още от много малък, със Смяна 8М. Баща ми беше фотограф, така че прекарах доста време затворен в кухнята, проявявайки филми. “Цифровизацията” дойде през 2002-ра с една сапунерка с феноменалните 4,1 мегапиксела. Именно с него направих първите си по-сериозни крачки, макар и години по-късно. Всичко преди 2008-ма са по-скоро снимки за спомен.

Интервю с Ангел Ангелов

Снимка: Ангел Ангелов

5. Как би описал стила си?

Хм, може би “в развитие”. Старая се да вървя по свой собствен път, но ще ми е необходимо още доста време. А и човек се учи, докато е жив, нали?

6. А може ли да ни уточниш какво точно снимаш – фешън, арт или нещо друго?

Снимам предимно портрети и “стрийт” фотография. В този ред на мисли половинката ми е отнесла най-много “издевателства”, но за сметка на това някои от най-хубавите ми кадри станаха именно с нея. Когато й писне хващам апарата и се скитосвам по улиците, понякога с часове. Релаксиращо е, помага ми да си подредя мислите в главата

Ангел Ангелов и фотографията, като начин на живот

Снимка: Ангел Ангелов

7. С какъв апарат снимаш?

Наскоро замених вярното ми Sony a100 за NEX5. Хората по улиците невинаги реагират добре, когато срещу тях е насочено нещо голямо и черно. Сега изглеждам далеч по-безобиден. Имам и една лентова Минолта, както и хладилник, зареден с филмчета с изтекъл срок. Голям кеф.

8. Снимал ли си в екстремни условия и как се работи в такива ситуации?

Предвид жанровете, които ме привличат бих казал, че екстремните условия са изключение. Дори когато снимах по протести, хората проявяваха изключително разбиране. Веднъж, по случайност, се оказах близо до пожар. След като се обадих на 112 и се уверих, че няма хора в опасност, направих няколко кадъра. Просто действах инстинктивно и гледах да не преча на пожарникарите. Не беше нищо сериозно, разбира се, но за мен се оказа нещо като бойно кръщение.

Интервю с Ангел Ангелов

Снимка: Ангел Ангелов

9. Кой ти е любимият обектив?

Една стара, очукана и надрана Sigma 75-200/2.8-3.5. Все още ми е жал, че я продадох, но щеше да изглежда комично, закачена върху Некс. Сега един Canon FL 55/1.2 бързо трупа точки и се превръща в мой любимец.

10. Какво пропуснахме да те питаме?

Каквото и да е, винаги може да се обсъди на по бира.

11.  Ще споделиш ли с нас няколко съвета, които ще помогнат на тепърва навлизащите млади фотографи?

Малко ми е трудно да давам съвети, след като самия аз тепърва ще се усъвършенствам. Ентусиазмът, желанието да превърнеш дадена идея в реалност и да се развиваш в избрания жанр са ключови фактори. Важно за всеки навлизащ е да не се отказва и да проявява търпение. Никой не се е родил научен: нито Бресон, нито Адамс, нито пък аз или който и да е друг. Във фотографията няма преки пътища и колкото по-бързо се осъзнае, толкова по-добре. И с риск да стана досаден, още някои неща:

– Бутонът “Auto” може да става за снимки с приятели, но не бих очаквал шедьоври, когато чипове и платки вземат всички решения вместо мен. Човекът трябва да командва машината, а не обратното. Затова бих избягвал зеления надпис.

– Допълнителната обработка на изображенията в повечето случаи е неизбежна. Понякога времето, прекарано зад апарата е по-малко, отколкото това зад монитора. Постобработката обаче не бива да се превръща в самоцел. Никоя програма, никой “арт” филтър не би вдъхнал живот на кадър, в който изначално липсва замисъл.

– И последно (обещавам!) 🙂 Снимайте, за да си доставяте удоволствие. Поне на мен ми олекна, когато осъзнах, че щастието трудно се измерва с рейтинг, точки и коментари. Бъдете щастливи и на фокус!

Етикети:

За автора

Иван Караиванов

Привет приятели! Аз съм Иван, създател на списание VIP. Започнахме на майтап, а сега проектът е повече от сериозен. Всички от VIP семейството се стремим в едно, единствено нещо: да даваме най-добрите статии за бизнес съвети, маркетинг, IT съвети, лично развитие и психология. Да не забравяме, че не може и без да се забавляваме и сме Ви приготвили интригуващи и забавни статии в областите на модата, спорта, киното и музиката. Стремим се да накараме хората да прогресират и никога да не спират да се самоусъвършенстват. Това е ключовият фактор към успеха. Също така е важно да кажа, че всеки може да се включи в тази инициатива, стига да има желание към прогрес. Не забравяйте, че сте на един клик разстояние от самоусъвършенстването