Кога за последно благодари… за живота си?

27.08.2017

От известно  време в интернет много нашумяха съветите за добър и позитивен живот. Един от тях е да се благодари за нещата, които имаш.

Първоначално тази идея ми се стори много глупава, в крайна сметка всеки човек си има свои проблеми, не може всичко да му е наред. По-късно започнах да възприемам и да следвам този съвет, но понякога не го правех много истински, а по-скоро механично.

Кога за последно благодари… за живота си?

Тези дни ми се случиха събития, които разтърсиха живота ми и вътрешния ми свят. Не знам кого да обвиня – слънчевото затъмнение или съдбата? Изведнъж ежедневието ми можеше да се промени драстично и то не в добра светлина. Имаше възможност да остана без подкрепата, която имам. Първоначално бях много ядосан, гневен. Не можех или по-точно не исках да се примиря със ситуацията. Не исках да я приема.

Като ми поотминаха тези емоции, на тяхно място дойдоха страхът и паниката. Започнах да се чудя какво ще правя. На моменти не можех да си поема въздух. Плачеше ми се. Тогава осъзнах, че нямам кой знае какъв избор, че ако не се стегна и не се опитам да направя нещо, тогава още по-зле за мен.

През цялото време си мислех, че това, което заплашваше да стане, ставаше но при други хора. Не и при мен. Не можех да повярвам. Дори беше леко нереално. Изведнъж това, което ми беше навик и даденост, щеше да се превърне в мечта, която я се сбъдне някога, я не.

За щастие нещата се оправиха и се върнаха в обичайното си русло. Но ме научиха да не приемам за даденост нищо. Защото животът е коварен и когато най-малко очакваш може да се завърти на 180 градуса и всичко се променя. Затова благодарете! Просто е.

Ценете това, което имате – независимо за какво става на въпрос. Може да е материално, нематериално, човек,… Има много бедни хора, дори и деца, които си мечтаят да са на наше място. Дръжте очите си отворени, т.е. душата за малките неща. Кога за последно се зарадвахте за обаждането от майка ви? А за това, че непознат/а ви се усмихна? А за обяда ви? Кога за последно се спряхте и се насладихте на залеза? А за това, че сте жив и че сте човекът, който сте?

Като благодарим за нещата, които имаме започваме да ги ценим повече. Ставаме по-наблюдателни. И отворени към света. Забелязваме моменти, които преди сме пропускали. Или просто не са ни правели достатъчно силно впечатление. По този начин животът ни се променя до голяма степен. Не сме същите. Започваме да прекарваме по-качествено времето си,защото знаем неговата стойност. Подбираме правилно и подходящо интересите си, компанията и целите си. Не пренебрегваме скъпите за нас хора. Които времето отнема от нас. Повечето пъти против волята ни.

благодари… за живота си

Кога за последно се спряхте и се насладихте на залеза?

В този ред на мисли благодарността е способ за справяне с депресията. Начин за излизане от блатото на негативизма. Спасителен пояс срещу мрачните сенки и чудовищата,които се спотайват в тях. Така се научаваме да живеем в настоящето, в сегашния мпмент. Защото бъдещето може и да не дойде. А миналото си е минало, то не се връща и не подлежи на корекции. Започваме и да ценим себе си… Което от своя страна помага много. Спираме да се самообвинявмае. Да се мразим и да се проклинаме. Просто се приемаме. Заедно с недостатъците си. И несъвършенствата. И току виж започваме да се понасяме. Да се чувстваме добре в кожата си. Да не се самосъжаляваме. И така лека-полека изплуваме от бурното море, наречено “депресия”. Благодарността е нещо простичко, но точно затова има голяма сила!

Не забравяйте, че днешната реалност може да е утрешната ви мечта!

 

Автор: П. Д. Р.

Етикети:

За автора

Списание VIP