Краят на изкуството?

„новото е добре забравено старо“

19.05.2017

Определени епохи от човешката история са белязани от съответните културни влияния. Ако за древните гърци основен подтик за творение е бил човекът, то за Средновековието най-главната тема е била Бог.

В периодите след това се наблюдава завръщане или реминисценция на темите, които са били важни за предишните векове. През Ренесанса се засилва вниманието към основните закони, повлияли изкуството на древните елини – човекът, душата и красотата на човешкото тяло.

Краят на изкуството или новото е добре забравеното старо?

В днешно време е доста трудно да се открие основен мотив, който подтиква авторите да творят своите художествени произведения. Неслучайно, някои обичат да казват, че „новото е добре забравено старо“.

Дори и най-значимите творби, които се създават в последните години, десетилетия или векове, не откриват нещо твърде ново и непознато. Те са поднесени по-различен начин, който трябва да грабне вниманието на хората, да ги накара да погледнат от друга гледна точка на нещо, което е оставило трайна следа в човешката история. Но техните теми са винаги едни и същи – ценностите, донесени от християнството.

Вижте още: Изкуство, заради самото изкуството

Що се отнася до художествените произведения, едва ли има книги, които да са носители на прекалено новаторски и радикални мнения. Според повечето анализатори, всички книги, които са създавани в Западния свят, а и не само там, могат да се определят, като вариации върху различни стихове от Библията. За Изтока, свещените книги отдавна са залегнали в културата и вярванията на обикновените хора и творците. В Арабския свят не се толерира създаването на произведения, които не са насочени и не водят към най-важното произведение за мюсюлманите, а именно – Коранът.

Краят на изкуството?

Коранът

Отдавна се говори за „края на Западната цивилизация“, като се има предвид, предимно политическото и икономическо развитие на християнските държави. За някои специалисти краят на културата, такава, каквато я познаваме, е настъпил, някъде към средата на 20 век. Все пак, това не означава крах на ценностите и вярванията. Хората ще продължат да търсят духовността, която ги определя и като мислещи същества. Някога, някъде ще се роди нов Платон, Моцарт, Гьоте и т. н. Всички вярваме, че това ще стане…

Гост автор: Анелия Георгиева

Етикети:

За автора

Списание VIP